OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Системата на производство, доставка и потребление на храни и изхвърлянето на органични отпадъци има силно отражение
върху околната среда и здравето на хората. Със стратегията “От фермата до трапезата”, представена на 20 май, Европейската комисия предлага модернизиране на хранителните вериги с цел осигуряване на безопасни храни и защита на хората и природата.
Стратегията обхваща цялата верига на доставки на храни и изгражда рамка за серия от законодателни предложения, които се очакват от Комисията. Те включват промени в правилата за пестицидите и отношението към животните, мерки за намаляване на хранителните отпадъци и за етикетирането на храни, инициатива за улавяне на въглероден диоксид в земеделието и реформа на селскостопанската политика на ЕС.
ЦЕЛИ в Стратегията за 2030 г.:
– 50% намаление на използването на пестициди;
– поне 20% намаление на използването на изкуствени торове;
– 50% намаление на продажбите на антимикробни средства за селскостопанските животни;
– 25% от земеделската земя да бъде обработвана по правилата за биоземеделие.
Макар че селското стопанство в ЕС е единственият от големите селскостопански сектори по света, който е намалил емисиите си на парникови газове (с 20% спрямо 1990 г.), той все още отговаря за около 10% от емисиите на ЕС. Около 70% от емисиите се дължат на животновъдството. Ако прибавим и производството, преработката, пакетирането и транспорта на храни, става ясно, че хранителният сектор има сериозно влияние върху промените в климата.
Стратегията обхваща цялата верига на доставки на храни и изгражда рамка за серия от законодателни предложения, които се очакват от Комисията. Те включват промени в правилата за пестицидите и отношението към животните, мерки за намаляване на хранителните отпадъци и за етикетирането на храни, инициатива за улавяне на въглероден диоксид в земеделието и реформа на селскостопанската политика на ЕС.
ЦЕЛИ в Стратегията за 2030 г.:
– 50% намаление на използването на пестициди;
– поне 20% намаление на използването на изкуствени торове;
– 50% намаление на продажбите на антимикробни средства за селскостопанските животни;
– 25% от земеделската земя да бъде обработвана по правилата за биоземеделие.
Макар че селското стопанство в ЕС е единственият от големите селскостопански сектори по света, който е намалил емисиите си на парникови газове (с 20% спрямо 1990 г.), той все още отговаря за около 10% от емисиите на ЕС. Около 70% от емисиите се дължат на животновъдството. Ако прибавим и производството, преработката, пакетирането и транспорта на храни, става ясно, че хранителният сектор има сериозно влияние върху промените в климата.
