
Най-голямата пандемия от грип избухва през януари 1918 г. и продължава до декември 1920 г.,
като заразява над 500 млн. души в цял свят. Резултатът е близо 100 млн. души жертви – между 3 и 5 на сто от световното население. В България се смята, че жертвите на пандемияята са около 80 000 души.
Щамът на вируса е H1N1, познат като испанска инфлуенца или испански грип. Това е едно от най-унищожителните бедствия в историята на човечеството. Вирусът е убивал основно млади и здрави хора. Според някои изследователи този специфичен щам на вируса е бил изключително агресивен. Интересното е, че силният имунитет в този случай не е бил предимство, реакцията на организма е била по-силна и вирусът е действал смъртоносно при по-силните организми. Според по-скорошни проучвания, основани на медицински доклади и свидетелства от периода на пандемията, вирусната инфекция не е била по-агресивна от предишни грипни вълни, но следвоенните обстоятелства – недохранване, лоша хигиена, свръхнатоварени медицински лазарети и болници – всичко това води до развиването на бактериална суперинфекция, която убива голяма част от пациентите обикновено след по-продължително залежаване.
За да поддържат висок бойния дух, цензурите по време на Първата световна война крият данни за болестта и смъртността в Германия, Великобритания и Франция, както и в САЩ. По-свободни са средствата за информация в неутрална Испания. Там има много свидетелства за тежкото боледуване на испанския крал Алфонсо XIII. Това създава фалшива представа, че болестта е най-тежка в Испания и оттам се появява и наименованието „испанска инфлуенца“ или „испански грип“.
Болестта върлува във всяко кътче на земното кълбо. Смята се, че в Индия умират 17 милиона, около 5 на сто от населението. В Япония от 3 млн. заразени умират 390 000 души. В Таити 13 на сто от населението умира само за месец. В Самоа загиват 22 на сто от 38 хил. души население за два месеца.
В САЩ около 28 на сто са заразени, а между 500 000 и 675 000 губят живота си. Цели села изчезват в Аляска. Във Великобритания умират 250 000 души, във Франция 400 000.
Щамът на вируса е H1N1, познат като испанска инфлуенца или испански грип. Това е едно от най-унищожителните бедствия в историята на човечеството. Вирусът е убивал основно млади и здрави хора. Според някои изследователи този специфичен щам на вируса е бил изключително агресивен. Интересното е, че силният имунитет в този случай не е бил предимство, реакцията на организма е била по-силна и вирусът е действал смъртоносно при по-силните организми. Според по-скорошни проучвания, основани на медицински доклади и свидетелства от периода на пандемията, вирусната инфекция не е била по-агресивна от предишни грипни вълни, но следвоенните обстоятелства – недохранване, лоша хигиена, свръхнатоварени медицински лазарети и болници – всичко това води до развиването на бактериална суперинфекция, която убива голяма част от пациентите обикновено след по-продължително залежаване.
За да поддържат висок бойния дух, цензурите по време на Първата световна война крият данни за болестта и смъртността в Германия, Великобритания и Франция, както и в САЩ. По-свободни са средствата за информация в неутрална Испания. Там има много свидетелства за тежкото боледуване на испанския крал Алфонсо XIII. Това създава фалшива представа, че болестта е най-тежка в Испания и оттам се появява и наименованието „испанска инфлуенца“ или „испански грип“.
Болестта върлува във всяко кътче на земното кълбо. Смята се, че в Индия умират 17 милиона, около 5 на сто от населението. В Япония от 3 млн. заразени умират 390 000 души. В Таити 13 на сто от населението умира само за месец. В Самоа загиват 22 на сто от 38 хил. души население за два месеца.
В САЩ около 28 на сто са заразени, а между 500 000 и 675 000 губят живота си. Цели села изчезват в Аляска. Във Великобритания умират 250 000 души, във Франция 400 000.
OshtePan Новините от Панагюрище и региона