OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 11 март през 1739 г. в Котел е роден народният будител Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов).
Учи в килийно училище в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на „История славяноболгарская“. На два пъти посещава Света гора. След сблъсък с местните първенци през 1792 г. напуска Котел. Служи в Анхиалска епархия, а през 1794 г. е ръкоположен за врачански епископ под името Софроний. Занимава се освен с духовни дела и с обществена дейност. Размириците в Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу го принуждават да напусне Враца и да се установи във Видин, а по-късно и в Букурещ. През Руско-турската война (1806-1812) Софроний е представител на българите пред руското командване и се бори като книжовник и общественик за българското освестяване. Умира в Букурещ през 1813 г.
Големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Един от по-малко популярните му трудове е “Книга за трите религии”. В него той разглежда религиозно-нравствените системи на християнството, исляма и юдаизма, като изтъква превъзходството на православието.Софроний Врачански е канонизиран за светец през 1964 г. с писмен акт на патриарх Кирил заради огромния му принос за съхранение на православието.
Големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Един от по-малко популярните му трудове е “Книга за трите религии”. В него той разглежда религиозно-нравствените системи на християнството, исляма и юдаизма, като изтъква превъзходството на православието.Софроний Врачански е канонизиран за светец през 1964 г. с писмен акт на патриарх Кирил заради огромния му принос за съхранение на православието.
