OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Малцина знаят историята на поета и учителя Иван Костурков, роден на 28 януари 1883 г. в гр. Панагюрище.
Учи в родния си град до 4 клас и мечтае да стане да стане поет. Редактира вестник „Тръба“, участва активно в ученически бунт и е изключен от училището. Работи две години в дюкяна на баща си, след това отива в Пловдив и завършва гимназията с отличен успех, но с похабено здраве.
Една година се лекува в Александровската болница в София от туберкулоза, която го преследва до края на живота му.
Жаден за наука, той скланя баща си да го изпрати в Софийския университет, където учи литература. Когато университетът през 1907 г. е затворен, той продължава образованието си в Белград.
През лятото на 1908 г.завършва университета в София. От септември същата година е учител по български език и пеене в прогимназията в гр. Троян, където работи две години.
През лятото на 1909 г. се лекува в санаториума в Троян, а през 1910 г. е преместен в Стара Загора. Тук прекратява учителското си поприще. Лекува се няколко месеца в католическата болница в Пловдив.
На 17 февруари 1911 г. отново отива в Троян, вече много болен, за да се лекува в санаториума.
Умира от туберкулоза на 2 април 1911 г. в Троян, където е погребан.
От 1908 г. в сп. „Демократически преглед” излизат редица негови разкази и стихове в проза. Публикува в сп. „Звездица” и сп. „Просвета”. Оставя стихотворения в проза, разкази, първата част на повестта „Воденичар”, откъси от драмата „Свой” – в 5 действия (2 готови и 3 скицирани), писма, обширен дневник.
Първата му книга е издадена от троянци през 1922 г.
През 1932 г. излизат неговите „Съчинения”, издание на комитета „Бележити панагюрци”.
За Иван Костурков известният Недьо Горинов пише:
Тая идеална личност, вдъхновена от любов към изкуството и живота, е затрупана под тежестта на годините. А всяко нейно дело бе огряно от чисто и топло сърце, от благородна душа и възвишени мечти.
Героичният стремеж на Костуркова към знания, живот, музика и поезия, любовта му към хората, към истината и красотата, го издигаха високо. По своята културност той представляваше ценно душевно съкровище, което привличаше като магнит всички, с които общуваше.
През лятото на 1909 г. се лекува в санаториума в Троян, а през 1910 г. е преместен в Стара Загора. Тук прекратява учителското си поприще. Лекува се няколко месеца в католическата болница в Пловдив.
На 17 февруари 1911 г. отново отива в Троян, вече много болен, за да се лекува в санаториума.
Умира от туберкулоза на 2 април 1911 г. в Троян, където е погребан.
От 1908 г. в сп. „Демократически преглед” излизат редица негови разкази и стихове в проза. Публикува в сп. „Звездица” и сп. „Просвета”. Оставя стихотворения в проза, разкази, първата част на повестта „Воденичар”, откъси от драмата „Свой” – в 5 действия (2 готови и 3 скицирани), писма, обширен дневник.
Първата му книга е издадена от троянци през 1922 г.
През 1932 г. излизат неговите „Съчинения”, издание на комитета „Бележити панагюрци”.
За Иван Костурков известният Недьо Горинов пише:
Тая идеална личност, вдъхновена от любов към изкуството и живота, е затрупана под тежестта на годините. А всяко нейно дело бе огряно от чисто и топло сърце, от благородна душа и възвишени мечти.
Героичният стремеж на Костуркова към знания, живот, музика и поезия, любовта му към хората, към истината и красотата, го издигаха високо. По своята културност той представляваше ценно душевно съкровище, което привличаше като магнит всички, с които общуваше.
