OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 13 януари (1 януари стар стил) 1863 г. в Свищов се ражда писателят Алеко Иваницов Константинов – Щастливеца,
известен със своята изявена гражданска позиция. автор на редица произведения, сред които хумористично-сатиричното „Бай Ганьо”.
Бащата му е виден търговец и културен човек със сериозни позиции в оществото, а майка му се слави със силно развито чувство за хумор. Началното си образование Алеко получава у дома, обучаван от частни учители. По-късно бъдещият писател проодължава в местното училище, а после в Априловската гимназия. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. е писар в канцеларията на местния губернатор Найден Геров.
След Освобождението заминава за гр.Николаев в Русия, за да продължи образованието си. От 1881 до 1885 г. Алеко Константинов следва право в Одеса. Когато се връща в България, става съдия, а после и прокурор, в Софийския окръжен съд. Понеже, както и днес, самозабравили се властници се опитват да му налагат какви присъди да произнася над политическите им опоненти, неподкупният съдия се оказва неудобен и скоро е уволнен. Но дори безработен и преследван, младият юрист не изневерява на своите разбирания и запазва морала и достойнството си.
Алеко Константинов е основоположник на българския туризъм
и един от учредителите на Туристическото дружество.
Прекланя се пред прелестите на българската природа и описва в пътни бележки впечатленията си от нея.
Посещава Всемирното изложение в Париж, Фрнция, през 1889 г.; Прага,Чехия, през 1891 и Чикаго, Америка, през 1893 г. Преживяванията си от последното описва в пътеписа „До Чикаго и назад“, издаден през 1894 г.
Когато през 1894 г. в България се провеждат избори, той е кандидат за народен представител от родния си град Свищов. Потресен е от бесрамието на властта, измамите и фалшификациите /ред.бел.: актуални и днес/, с които тя „печели“. Благородният му гняв безжалостно изобличава управниците в десетки фейлетони. Сатиричният му талант не подминава дори министър-председателя Константин Стоилов и Фердинанд – тогавашният български цар. С това си спечелва заклети врагове.
През пролетта на 1897 г. , докато пътува с файтон заедно със свой съпартиец към Пазарджик, платени убийци стрелят из засада и Алеко Константинов е улучен. Убийството разтърсва цялата страна.
Най-известното произведение, с което се свързва името на Алеко Константинов, е „Бай Ганьо“, което няма аналог в литературата ни. Актуални и днес са още много „По изборите в Свищов“, „Угасете свещите!“, „Разни хора, разни идеали“, „Пази, боже, сляпо да прогледа“.
Голяма част от произведенията му са подписани с псевдонима Щастливец.
След Освобождението заминава за гр.Николаев в Русия, за да продължи образованието си. От 1881 до 1885 г. Алеко Константинов следва право в Одеса. Когато се връща в България, става съдия, а после и прокурор, в Софийския окръжен съд. Понеже, както и днес, самозабравили се властници се опитват да му налагат какви присъди да произнася над политическите им опоненти, неподкупният съдия се оказва неудобен и скоро е уволнен. Но дори безработен и преследван, младият юрист не изневерява на своите разбирания и запазва морала и достойнството си.
Алеко Константинов е основоположник на българския туризъм
и един от учредителите на Туристическото дружество.
Прекланя се пред прелестите на българската природа и описва в пътни бележки впечатленията си от нея.
Посещава Всемирното изложение в Париж, Фрнция, през 1889 г.; Прага,Чехия, през 1891 и Чикаго, Америка, през 1893 г. Преживяванията си от последното описва в пътеписа „До Чикаго и назад“, издаден през 1894 г.
Когато през 1894 г. в България се провеждат избори, той е кандидат за народен представител от родния си град Свищов. Потресен е от бесрамието на властта, измамите и фалшификациите /ред.бел.: актуални и днес/, с които тя „печели“. Благородният му гняв безжалостно изобличава управниците в десетки фейлетони. Сатиричният му талант не подминава дори министър-председателя Константин Стоилов и Фердинанд – тогавашният български цар. С това си спечелва заклети врагове.
През пролетта на 1897 г. , докато пътува с файтон заедно със свой съпартиец към Пазарджик, платени убийци стрелят из засада и Алеко Константинов е улучен. Убийството разтърсва цялата страна.
Най-известното произведение, с което се свързва името на Алеко Константинов, е „Бай Ганьо“, което няма аналог в литературата ни. Актуални и днес са още много „По изборите в Свищов“, „Угасете свещите!“, „Разни хора, разни идеали“, „Пази, боже, сляпо да прогледа“.
Голяма част от произведенията му са подписани с псевдонима Щастливец.
