OshtePan Новините от Панагюрище и региона
В България най-познатият за 1 януари обичай е сурвакането.
Деца, събрани на групички, обхождат домовете на близки и съседи и всяко носи сурвачка, украсена с преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета. Сурвакарите започват от най-възрастния член и благославят цялата къща. Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.
Сред най-известните благословии на сурвакарите е следната:
Сурва, сурва година!
Златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул под стреха,
голям грозд на лоза,
пълна къща с деца,
пълна кесия с пари,
пълна къща с коприна,
живи, здрави до година,
До година, до амина!
На 1 януари Православната църква почита Свети Василий Велики. Денят е познат като Васильовден, Василица или Сурваки. Той е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи – обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица.
За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.
След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.
За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.
След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.
Свети Василий Велики е роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия)
в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св.Василий завършил с отличие кесарийското училище. Тук той се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина – център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.
През 356 г. той се завърнал в родината си и приел свето кръщение. За да се запознае по-добре с монашеския живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет. След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и св. Григорий. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.
Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), бил подкрепен от светската власт и продължил да смущава живота на Църквата. Св. Василий взел дейно участие в борбата срещу арианството. През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на 6 години се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ.
С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.
Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал православието. Израз на своята вяра и богати духовни дарования св. отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като „стълб и крепило на истината“ (ср. 1Тим. 3:15).
Св. Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица(в Adversus Eunomium, De Spiritu Sancto), като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. В изясняването на Шестоднева св.Василий разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, съставяйки литургия, известна и до днес под името „Василиева литургия“.
Имен ден ДНЕС празнуват Васил, Василка, Веселина, Веселин, Василена… Да са живи и здрави всички, носещи това свято име!
Честита 2020 година! Да е здрава, мирна, изпълнена с добротворчество!
Да е спорна, благословена и щедра за всички!
Имен ден ДНЕС празнуват Васил, Василка, Веселина, Веселин, Василена… Да са живи и здрави всички, носещи това свято име!
Честита 2020 година! Да е здрава, мирна, изпълнена с добротворчество!
Да е спорна, благословена и щедра за всички!
