OshtePan Новините от Панагюрище и региона
ДНЕС председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, родом от Панагюрище, навърши 63 години.
Средното си образование завършва в Панагюрската гимназия „Нешо Бончев”, а висшето в Софийския университет „Св.Климент Охридски” със специалности „Философия“ и „Българска филология“.
През 1992 г. получава научната и образователна степен доктор след защитен докторат.
Работи като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. От 1990 до 2002 г. е главен редактор на сп. „Читалище“. Бил е зам.-председател на Съюза на народните читалища, след това председател на фондация „Читалище-1870“, издател на сп. „Читалище“. От 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария, където завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторат, преподавал и специализирал в областта на гьотеанистиката, антропософската естетика, историята на философията, социалната и педагогическа психология. От края на 2012 г. Ангелов е директор на издателство „Български писател“, а от юни 2014 г. е председател на Съюза на българските писатели.
Има изданени над 20 поетични книги, първата от които е „А върху ножа – детелина“ на издателство „Народна младеж“, 1985. Следват „Животът остава“ на издателство „Народна младеж“, 1989; „Разрушение на естетиката“ на издателство „Сателит-55“, 1990;… Последните са „Помръкнала е реката“ на издателство „Български писател“, 2017, и „В сянката на хоругвите“ на издателство „Захарий Стоянов“, 2017.
Освен с лирика Боян Ангелов има и над 10 издадени книги с проза и изследвания. Сред тях са: „Виделина“ (монография), 2005; „Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане“ (монография) 2009; „Светлописите на Черновежд“ (монография), 2010; „Речник на панагюрския говор“, която е в съавторство с Дида Гемиджиева, 2014.
За поета Боян Ангелов шефът на Издателство „Захари Стоянов“ Иван Гранитски казва, че е „чужд на празното самоизтъкване, евтините рекламни рецензии и анотации, и пазарската суетня„.
За последната стихобирка на Боян Ангелов – „В сянката на хоругвите“, Иван Гранитски смята, че авторът не случайно в самото начало е поставил като програмно стихотворение творба, посветена на Александър Геров. Гранитски анализира роденият в Панагюрище творец така:
„Поезията на Боян Ангелов е изцяло подчинена на търсенето на трудните въпроси, които мислещият човек си поставя. Затова той често се насочва към символиката на гръцката митология или история. Потъвайки във времето на Зенон Елейски, Талес или Емпедокъл, той иска да се поучи от мъдростта на древните и в нея да намери спасение от просташката врява на нашето всекидневие. Често пъти го привлича глобалната антитеза за романтичното минало и скверното настояще. В стихотворението „Емпедокъл” той се удивлява на вселенския кръговрат, в който ерите стават моменти, в „Оскъдица” бленува за появата на един нов Фауст, който да преобрази пошлото блато на днешния ден в кристално чист ручей. Понякога лирическият герой е така отчаян от плебейщините на деня, че горко заявява:
С мисълта, че умората е удобно укритие
за онези, които ще търгуват с куража ни,
в пещера от страдание ще захвърля мечтите
и ще потърся убежище
в някой дом за прокажени…“
През 1992 г. получава научната и образователна степен доктор след защитен докторат.
Работи като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. От 1990 до 2002 г. е главен редактор на сп. „Читалище“. Бил е зам.-председател на Съюза на народните читалища, след това председател на фондация „Читалище-1870“, издател на сп. „Читалище“. От 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария, където завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторат, преподавал и специализирал в областта на гьотеанистиката, антропософската естетика, историята на философията, социалната и педагогическа психология. От края на 2012 г. Ангелов е директор на издателство „Български писател“, а от юни 2014 г. е председател на Съюза на българските писатели.
Има изданени над 20 поетични книги, първата от които е „А върху ножа – детелина“ на издателство „Народна младеж“, 1985. Следват „Животът остава“ на издателство „Народна младеж“, 1989; „Разрушение на естетиката“ на издателство „Сателит-55“, 1990;… Последните са „Помръкнала е реката“ на издателство „Български писател“, 2017, и „В сянката на хоругвите“ на издателство „Захарий Стоянов“, 2017.
Освен с лирика Боян Ангелов има и над 10 издадени книги с проза и изследвания. Сред тях са: „Виделина“ (монография), 2005; „Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане“ (монография) 2009; „Светлописите на Черновежд“ (монография), 2010; „Речник на панагюрския говор“, която е в съавторство с Дида Гемиджиева, 2014.
За поета Боян Ангелов шефът на Издателство „Захари Стоянов“ Иван Гранитски казва, че е „чужд на празното самоизтъкване, евтините рекламни рецензии и анотации, и пазарската суетня„.
За последната стихобирка на Боян Ангелов – „В сянката на хоругвите“, Иван Гранитски смята, че авторът не случайно в самото начало е поставил като програмно стихотворение творба, посветена на Александър Геров. Гранитски анализира роденият в Панагюрище творец така:
„Поезията на Боян Ангелов е изцяло подчинена на търсенето на трудните въпроси, които мислещият човек си поставя. Затова той често се насочва към символиката на гръцката митология или история. Потъвайки във времето на Зенон Елейски, Талес или Емпедокъл, той иска да се поучи от мъдростта на древните и в нея да намери спасение от просташката врява на нашето всекидневие. Често пъти го привлича глобалната антитеза за романтичното минало и скверното настояще. В стихотворението „Емпедокъл” той се удивлява на вселенския кръговрат, в който ерите стават моменти, в „Оскъдица” бленува за появата на един нов Фауст, който да преобрази пошлото блато на днешния ден в кристално чист ручей. Понякога лирическият герой е така отчаян от плебейщините на деня, че горко заявява:
С мисълта, че умората е удобно укритие
за онези, които ще търгуват с куража ни,
в пещера от страдание ще захвърля мечтите
и ще потърся убежище
в някой дом за прокажени…“
