OshtePan Новините от Панагюрище и региона
В последната седмица на април Световната здравна организация, Министерството на здравеопазването, РЗИ и други организации насочват общественото внимание към ползите от ваксините.
Известен факт е, че имунизациите предотвратяват от 2 до 3 милиона смъртни случаи годишно и са изпитан инструмент в борбата с инфекциозните болести, представляващи заплаха за живота на човека.
Ваксинациите са едни от най-ефективните инвестиции за опазване на човешкото здраве, затова е важно да се популяризират ползите от тях. На тази цел са посветени дейностите и инициативите, включени в Европейската имунизационна седмица с фокус към имунизацията като лично право и споделена отговорност.
Д-р Магдалена Станева, директор дирекция „Надзор на заразните болести“ в РЗИ Пазарджик,
казва, че колективният имунитет, придобит чрез ваксинация, предпазва от появата на тежки ваксинопредотвратими заболявания. Според нея основният начин за предотвратяване на заболяване, инвалидизация или летален изход, вследствие на ваксинопредотвратими инфекциозни болести, е имунизацията. Ето какво още споделя тя по темата:
„Традиционно ваксините се свързват с ранното детство и сякаш се пропуска важният факт, че подрастващите и възрастните също трябва да поддържат имунитет към редица заболявания, а пътуващите да бъдат профилактирани. Значението на имунизацията се определя от факта, че ваксината предпазва както ваксинираните срещу конкретна заразна болест, така и обществото като цяло.
Ползите за отделния индивид включват:
· Защита срещу клинично проявените форми на инфекцията;
· Предотвратяване на ненавременен летален изход от ваксинопредотвратими заболявания /ВПЗ/;
Ползите за обществото са:
· Създаване и поддържане на колективен имунитет срещу заразни заболявания;
· Предотвратяване на възникването на епидемични взривове;
· Елиминация /прекъсване разпространението на заболяването/ или ерадикация /изкореняване на заболяването и неговия причинител/.
Опитът показва, че когато голяма част от хората са имунни по отношение на конкретна инфекция, естественото предаване на заболяването е рязко потиснато. Пример за това е вариолата.
Ваксините са биологични препарати, получени от живи или убити микроорганизми – причинители на инфекциозни заболявания, или от техни продукти и съставки, които въведени в организма, изграждат специфична защита срещу съответното заболяване, без да се уврежда самия организъм.
Видове ваксини:
– живи атенюирани /отслабени/ ваксини – напр. БЦЖ, МПР /морбили, паротит, рубеола/, рота
– убити /инактивирани ваксини;
– инактивирани от цели бактериални клетки или вириони – напр. хепатит А, противобясна;
– инактивирани безклетъчни, ацелуларни ваксини – хепатит В, тетраксим, пентаксим;
– комбинирани /асоциирани/ ваксини.
Въпросът „за“ или „против“ имунизирането на детето не е само личен, но и социален въпрос. Неимунизираното дете може да зарази и останалите в детския колектив. Опасността от болестите, срещу които се прави ваксинация, е реална и родителите носят отговорност, ако не са предотвратили предотвратимото.
Д-р Магдалена Станева, директор дирекция „Надзор на заразните болести“ в РЗИ Пазарджик,
казва, че колективният имунитет, придобит чрез ваксинация, предпазва от появата на тежки ваксинопредотвратими заболявания. Според нея основният начин за предотвратяване на заболяване, инвалидизация или летален изход, вследствие на ваксинопредотвратими инфекциозни болести, е имунизацията. Ето какво още споделя тя по темата:
„Традиционно ваксините се свързват с ранното детство и сякаш се пропуска важният факт, че подрастващите и възрастните също трябва да поддържат имунитет към редица заболявания, а пътуващите да бъдат профилактирани. Значението на имунизацията се определя от факта, че ваксината предпазва както ваксинираните срещу конкретна заразна болест, така и обществото като цяло.
Ползите за отделния индивид включват:
· Защита срещу клинично проявените форми на инфекцията;
· Предотвратяване на ненавременен летален изход от ваксинопредотвратими заболявания /ВПЗ/;
Ползите за обществото са:
· Създаване и поддържане на колективен имунитет срещу заразни заболявания;
· Предотвратяване на възникването на епидемични взривове;
· Елиминация /прекъсване разпространението на заболяването/ или ерадикация /изкореняване на заболяването и неговия причинител/.
Опитът показва, че когато голяма част от хората са имунни по отношение на конкретна инфекция, естественото предаване на заболяването е рязко потиснато. Пример за това е вариолата.
Ваксините са биологични препарати, получени от живи или убити микроорганизми – причинители на инфекциозни заболявания, или от техни продукти и съставки, които въведени в организма, изграждат специфична защита срещу съответното заболяване, без да се уврежда самия организъм.
Видове ваксини:
– живи атенюирани /отслабени/ ваксини – напр. БЦЖ, МПР /морбили, паротит, рубеола/, рота
– убити /инактивирани ваксини;
– инактивирани от цели бактериални клетки или вириони – напр. хепатит А, противобясна;
– инактивирани безклетъчни, ацелуларни ваксини – хепатит В, тетраксим, пентаксим;
– комбинирани /асоциирани/ ваксини.
Въпросът „за“ или „против“ имунизирането на детето не е само личен, но и социален въпрос. Неимунизираното дете може да зарази и останалите в детския колектив. Опасността от болестите, срещу които се прави ваксинация, е реална и родителите носят отговорност, ако не са предотвратили предотвратимото.
Ваксинопредотвратимите болести не са изчезнали. Те не се проявяват, тъй като колективният имунитет чрез масово имунизиране действа. Но при поява на „ниша“, т.е. натрупване на неимунизиран контингент, рискът за разпространението им е изключително голям.
