OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Днес е вторият ден от Седмицата на страданията на Иисус Христос. След тържественото влизане в Йерусалим и изобличаването на търговците в храма Иисус се оттеглил във Витания
да пренощува, а на другата сутрин отново тръгнал с учениците Си из града и отново отишъл в храма, за да чуят проповедта му.
На път за храма те видели смокинята изсъхнала от корен. И Петър си спомнил, и Му казал:
На път за храма те видели смокинята изсъхнала от корен. И Петър си спомнил, и Му казал:
– Учителю, виж смокинята, която Ти прокле, изсъхнала.
А Иисус в отговор им казал:
А Иисус в отговор им казал:
– Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам, Който рече на тази планина вдигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, то ще стане. Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. Но, ако вие не прощавата, то и Отец ви, Който е на небесата, не ще ви прости съгрешенията.“ ( Марк 11:20-26)
После, докато проповядвал в храма, първосвещениците и старейшините отишли при него да слушат и започнали да го прекъсват:“Кой те е упълномощил да вършиш всички тези неща?“, питали те. Иисус отговарял на въпросите им с въпроси, които те не можели да разберат и това ги накарало да го оставят на спокойствие. Продължавали обаче да го следят, а когто не били заети с това, те се съветвали как са използват думите му така, че да ги превърнат в уловка и в причина за залавянето му и предаването му на управниците. Изпратили при него шпиони фарисеи и хора от свитата на Ирод, които се представяли за честни, за да му задават въпроси, а после да изопачат думите му. Един невнимателен отговор и Иисус щял да бъде заловен и предаден на Пилат, римския управител на Иудея. Ако шпионите не можели да го хванат в момент, в който твърди, че е цар на евреите, или д го придумат д каже нещо против римските управници, това напълно щяло да отговори на плановете им.
Един от тях се приближил до Иисус с престорена усмивка на лицето и започнал да го ласкае: „Учителю, знаем, че проповядваш и говориш истината независимо от това какво мислят за теб другите; знаем, че наистина проповядваш да се върви по Божия път. Кажи ни ккво мислиш по следния въпрос: „Справедливо ли е да се плаща данък на кесаря?“
Ако кжел, че е справедливо, Иисус щял да признае, че кесарят е истинският цар на евреите. А ако ккажел, че не е справедливо, римляните можели да изтълкувт това като предателство. Иисус усетил лукавството и отговорил: „Опитвате се да мее уловите в дума, лицемери! Покажете ми еддин денарий! Чий е обрразът върху монетата?Чие име е изписано върху нея?“
– На кесаря! – отговорили те.
– Тогава отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу! – отговорил Иисус.
Казаното много допаднало на шпионите, замисълът им не успял и те си тръгнали, но с намерение да продължат да измислят други уловки.
– Пазете се от книжнициге! – предупреждавал Иисус дори когато същите били сред слушателите му.
– Пазете се от книжниците и фарисеите, които ще отнемат къщата и на вдовицата, независимо че отправят дълги молитви и се представят за най-праведните хора. За тях ще бъде най-страшният съд. Защото едно говорят, а друго вършат. Натоварват другите с какво ли не, а те самите не си мърдат пръста да преместят нещо. Всичко, което вършат е с цел да бъдат видени и похвалени от хората; обичат да заемат предниите места в синагогата и почетните места по празниците; носят големи украшения по мантиите си, за да им се възхищават, а свещените книги, които разнасят, са два пъти по-големи от тези на всеки друг; много им се иска да ги виждат по тържищата с дълги, падащи на дипли дрехи и да ги поздравяват с уважение. И въпреки всичко продължителните им молитви не са искрени. Всички неща които вършат на показ, за тях са по-важни от молитвите им, защото чррез тях си придават важност. А те не са никак важни. Казвам ви, че който сам се възвисява, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат!“
После Иисус се обърнал към неприятелски настроените слушатели:
– Горко вам, книжници и лицемери! – казал Той.
– Вие плащате десятък от подправките, които събирате, и го давате на храма, като мислите, че сте изпълнили задълженията си, но не изпълнявате основното в Закона – справедливост, милосърдие и вяра. Горко ви, лицемери! Вие почиствате външната страна на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с вашата алчност и грехове. Ах, вие, слепци! Трябва първо да почистите чашата и блюдото отвътре, та и отвън да станат чисти. Бъдете чисти отвътре, а не само отвън!
Горко вам, книжници и фарисеи, горко ви, лицемери! Вие сте кто варосани гробници – отвън изглеждат красиви, а отвътре са пълни с кости на мъртъвци и всякакви нечистотии. По същия начин вие изглеждате само външно праведни, но всъщност сте изпълнени с лицемерие и грях.
После, докато проповядвал в храма, първосвещениците и старейшините отишли при него да слушат и започнали да го прекъсват:“Кой те е упълномощил да вършиш всички тези неща?“, питали те. Иисус отговарял на въпросите им с въпроси, които те не можели да разберат и това ги накарало да го оставят на спокойствие. Продължавали обаче да го следят, а когто не били заети с това, те се съветвали как са използват думите му така, че да ги превърнат в уловка и в причина за залавянето му и предаването му на управниците. Изпратили при него шпиони фарисеи и хора от свитата на Ирод, които се представяли за честни, за да му задават въпроси, а после да изопачат думите му. Един невнимателен отговор и Иисус щял да бъде заловен и предаден на Пилат, римския управител на Иудея. Ако шпионите не можели да го хванат в момент, в който твърди, че е цар на евреите, или д го придумат д каже нещо против римските управници, това напълно щяло да отговори на плановете им.
Един от тях се приближил до Иисус с престорена усмивка на лицето и започнал да го ласкае: „Учителю, знаем, че проповядваш и говориш истината независимо от това какво мислят за теб другите; знаем, че наистина проповядваш да се върви по Божия път. Кажи ни ккво мислиш по следния въпрос: „Справедливо ли е да се плаща данък на кесаря?“
Ако кжел, че е справедливо, Иисус щял да признае, че кесарят е истинският цар на евреите. А ако ккажел, че не е справедливо, римляните можели да изтълкувт това като предателство. Иисус усетил лукавството и отговорил: „Опитвате се да мее уловите в дума, лицемери! Покажете ми еддин денарий! Чий е обрразът върху монетата?Чие име е изписано върху нея?“
– На кесаря! – отговорили те.
– Тогава отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу! – отговорил Иисус.
Казаното много допаднало на шпионите, замисълът им не успял и те си тръгнали, но с намерение да продължат да измислят други уловки.
– Пазете се от книжнициге! – предупреждавал Иисус дори когато същите били сред слушателите му.
– Пазете се от книжниците и фарисеите, които ще отнемат къщата и на вдовицата, независимо че отправят дълги молитви и се представят за най-праведните хора. За тях ще бъде най-страшният съд. Защото едно говорят, а друго вършат. Натоварват другите с какво ли не, а те самите не си мърдат пръста да преместят нещо. Всичко, което вършат е с цел да бъдат видени и похвалени от хората; обичат да заемат предниите места в синагогата и почетните места по празниците; носят големи украшения по мантиите си, за да им се възхищават, а свещените книги, които разнасят, са два пъти по-големи от тези на всеки друг; много им се иска да ги виждат по тържищата с дълги, падащи на дипли дрехи и да ги поздравяват с уважение. И въпреки всичко продължителните им молитви не са искрени. Всички неща които вършат на показ, за тях са по-важни от молитвите им, защото чррез тях си придават важност. А те не са никак важни. Казвам ви, че който сам се възвисява, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат!“
После Иисус се обърнал към неприятелски настроените слушатели:
– Горко вам, книжници и лицемери! – казал Той.
– Вие плащате десятък от подправките, които събирате, и го давате на храма, като мислите, че сте изпълнили задълженията си, но не изпълнявате основното в Закона – справедливост, милосърдие и вяра. Горко ви, лицемери! Вие почиствате външната страна на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с вашата алчност и грехове. Ах, вие, слепци! Трябва първо да почистите чашата и блюдото отвътре, та и отвън да станат чисти. Бъдете чисти отвътре, а не само отвън!
Горко вам, книжници и фарисеи, горко ви, лицемери! Вие сте кто варосани гробници – отвън изглеждат красиви, а отвътре са пълни с кости на мъртъвци и всякакви нечистотии. По същия начин вие изглеждате само външно праведни, но всъщност сте изпълнени с лицемерие и грях.
