OshtePan Новините от Панагюрище и региона
В деня на Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Бог:
за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.
Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: „защо е това прахосване?“, „мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси“. А Христос им отговорил: „Сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате“, „Тя извърши добро дело за Мене, като превари да помаже тялото Ми за погребение“. Затова й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и “дошла в себе си“.
В същия ден е и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Матей 26:14-16, Марк 14:10-11, Лука 22:1-6).
