OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Завършва унгарска филология и журналистика в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“ (1951-1955 г.).
Става член на БКП през 1959 г. Защитава десертация на тема „Творческо многообразие в съвременната българска драматургия“ в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС- Москва (1960-1963 г.) и степента „Доктор на изкуствознанието“ с дисертационен труд „Лирична драма“ (1975) в Института за изкуствознание при БАН.
Научен сътрудник в секция „История и теория на театъра“ (1963-1997 г.).
Работил е като редактор в Издателство „Народна култура“, в Студия за хроникални и документални филми, редактор във вестник „Литературен фронт“ (1967-1968), първи зам.- главен редактор на сп. „Съвременник“ (1971-1972).
Получава научната степен професор през 1980 г.
На 7 февруари 1974 г. е вербуван за секретен сътрудник в Първо главно управление на Държавна сигурност под псевдонима ДИМИТЪР. В характеристиката за него е заиисано:
„До настоящия момент Добрев се е изявил като много добре подготвен научен работник. Всички негови научно-изследователски работи се отличават с дълбоката си аналитичност и задълбоченост, активно защитаващи марксистко-ленинските позиции. По характер е много умен, енергичен, делови, скромен и порядъчен“, ПГУ , 1974 г.
В досието му пише, че „в своите статии литературният критик говори за създаването на социалистическа театрална класика. Цитира Живков, който „неведнъж е изтъквал колко е необходимо да се създават от българските творци високи образци на комунистическо изкуство“.
Говори за необходимостта всички работници на театралния фронт да се мобилизират, „за да работят съсредоточено, последователно, с комунистическа страст и разум за изкуство, достойно за най-светлата и най-чиста идея на човечеството – комунизма!“
Тези, които застъпва в изказването си пред Третия конгрес на Съюза на артистите в България, пише сайтът agentibg.com
В работното дело на „ДИМИТЪР“, което възлиза 170 листа, се съдържат сведения и от международни срещи на писателите, които по това време се организират в НРБ. През 1980 г. Чавдар Добрев е награден с медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.
„В досието на Добрев се съдържат и редица документи, които показват, че той е често награждаван от ПГУ с подаръци по различни поводи, включително и под формата на алкохолни напитки. Разузнаването дори му съдейства чрез Пето управление на ДС (Управление за безопасност и охрана) да получи разрешение за риболов в забранени от властта зони, за да си почине от натоварената програма. Последното донесение на „ДИМИТЪР“, запазено в досието му, е от 1985 г., пише agentibg.com
Снет от оперативен отчет на 8 февруари 1988 г.
Принадлежността му към ДС е обявена 21 май 2001 г. с решение на Комисията по досиетата
„Андреев” при проверката на народните представители.
В средата на 70-те години Чавдар Добрев е зам.-председател на Президиума на ВАК, директор на Националния информационен център при Комитета за култура, главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“ (1979-1982), главен драматург на Държавния сатиричен театър (1983-1984 ), директор на Българския културно-информационен център в Москва (1991-1992),
депутат от БСП в 37-ото Народно събрние (1995-1997), секретар на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД.
АВТОР Е НА КНИГИТЕ:
„Литература и хуманизъм“ (1967), „Реализмът на Вахтангов“(1967), „Театър и време“ (1967),„Овладяване на човешкия свят“ (1968), „Живот им сцена“(1971), „Разум и революция“ (1972), „Лирична драма“ (1973), „Време и творци“ (1967), „Актуален театър“ (1977), „Планета на свободата“ (1978), „Поезия и време“ (1981), „Забранените плодове на познанието“ (1982),
„Окосена болка“ (1983), „Драматургични идеи и театрална методология“ (1984), „Творчество и култура“ (1984), „Сфера“ (1985).
СЪАВТОР Е в над 20, сред които:
„Литература и критика“ (1988), „Поетични светове“ (1989), „Предопределението“ (1993), „И видях друг звяр…Московски дневник“ (1994), „Проиграната демокрация“ (1998), „Театърът перестройка“ (2000),
„Всекидневният Леон Даниел“ (2002), „Еретичният ерос“ (2003), „Разстреляна носталгия“ (2006),
„Унгарски светове“ (2006), „Време разделно – българската голгота“ (2008), „Книга за Вапцаров“ (2008),
„Новата естетика“ (2009), „В епицентъра на паметта“ (2013), „Модерна проза“ (2014)
„Новият пулс: български писатели от втората половина на XX век“ – том. 1 „Поезия“ (2014), „Власт и безвластие“ (2015)
от 18:00 часа в голямата зала на Театър Дом-паметник по време на традиционните Бончеви празници.
