Пламен Сивов е роден през 1970 г. в Сливен. През 1989 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски“. От 1996 г. е директор на фондация „Покров Богородичен“, на която е един от учредителите. Редактор и автор в портала Православие.БГ. Автор е на много статии за състоянието на Българската православна църква.
Публикуваме едно от стихотворенията на Пламен Сивов от „Държавата на другия живот“.
ЕСЕН
Обзети от есен, дърветата плачат
и в жеста покаен на падащи листи
изповядват своето лятно неистовство,
свойта слънчева недостатъчност.
Навярно дълго ще боли така,
че заледените капчуци
ще тропат по студените стъкла
на пролетта, за да ги пусне.
Всяка следваща есен те преследва през парка,
все по-близо ходилата й тупкат по шумата –
ти си само в едно тънко палто
да те пази от нейните думи.
Ще забравиш ли някога топлия глас,
дето с меки пастели в душите ни гали?
Влез под мойто палто, ще си мислим така:
Тези есенни дни са прозорци на кораб,
който тихо изчезва в красивия залез.