OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Зорница СЛАВОВ, ИПИ
Миналата седмица коментирахме публикуваните от МВР данни за престъпленията през 2016 година.
И докато регионалният анализ в рамките на страната изглежда меродавен, стабилното намаление на регистрираните престъпления общо за страната трябва да се разгледа по-внимателно. Статистиката показа, че през 2016 г. абсолютният брой на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността намалява с 1/3 спрямо 2000 г. или до 12,6 на хиляда души от населението, което е най-ниската стойност за периода.
Дали тази статистика не отразява нещо друго?
България е страната с най-ниско доверие към полицията и с най-големи проблеми в съдебната система в Европейския съюз. 43% от българите имат доверие в полицията при 75% в Европейския съюз.Тогава дали ако хората не вярват на полицията, изобщо ще се обърнат към нея в случай на престъпление, особено ако то спада към леките престъпления като, например, кражбите?
Наблюдава се и интересна правопропорционална връзка между доверието в полицията и относителния брой на регистрираните престъпления спрямо населението (R² = 0,445). Така, например, в петте държави с най-малък брой регистрирани кражби през 2015 г., под 500 на 100 хиляди души от населението, средният дял на хората, които имат доверие в полицията, е 58%.
В петте държави с най-много кражби пък (над 1 800 на 100 хиляди души) доверието е средно 80%. България е шестата страната с най-малко регистрирани кражби (532 на 100 хиляди души) и в дъното на класацията по доверие към полицията.
В петте държави с най-много кражби пък (над 1 800 на 100 хиляди души) доверието е средно 80%. България е шестата страната с най-малко регистрирани кражби (532 на 100 хиляди души) и в дъното на класацията по доверие към полицията.
Всичко това подсказва, че данните за регистрираните престъпления в държавите с ниско доверие в полицията може да не отразяват истинския мащаб на престъпността.
В този случай по-удачни за сравнение биха били данните за извършените убийства в страната, тъй като те в най-малка степен се влияят от практиките за нерегистриране на престъплението или нежелание на потърпевшите да се обърнат към органите на реда и дават по-ясна представа за реалната престъпност.
Последните данни на Евростат за регистрираните умишлени убийства за 2015 г. поставят България на пето място сред страните членки. Нещо повече – забелязва се и нарастване през последните две години.
Най-малко са убийствата в Австрия, а най-много в прибалтийските държави – точно преди България.
