OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 6 август Българската православна църква чества едно от най-значимите евангелски събития – явяването на Иисус Христос
пред тримата му ученици – Петър, Яков и Йоан.
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания. Според тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им говорил често за страданията, които го очакват, за смъртта и Възкресението си. За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна слава.
Заедно с Петър, Яков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен.
Лицето му светело като слънце, а дрехите му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет – пророците Мойсей и Илия, за предстоящите си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим. В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Него слушайте“.
При тези слова апостолите в силен страх паднали на земята. Господ се приближил към учениците си и казал: „Станете, не бойте се!“.
Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
Заедно с Петър, Яков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен.
Лицето му светело като слънце, а дрехите му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет – пророците Мойсей и Илия, за предстоящите си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим. В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Него слушайте“.
При тези слова апостолите в силен страх паднали на земята. Господ се приближил към учениците си и казал: „Станете, не бойте се!“.
Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
Църквата установява отбелязването на празника още в първите векове на християнството, за да ни напомня, че Господ е навсякъде – в нас, с нас и около нас.
