
България се прекланя
пред паметта на Васил Иванов Кунчев,
наречен Апостол на свободата.
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев
На 26 декември 1872 г. Васил Иванов Кунчев е заловен от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч. Османците не са били сигурникого са заловили и го откарват в Търново, за да бъде разпознат. Впоследствие еотведен в София, къдетое предаден на съд. Там Левски е изкарван на разпит шест пъти.Цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация той поема върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама н смърт чрез обесване – Димитър Общи и Васил Левски.
Смъртната присъда е издадена на 14 януари 1873 г., седмица след това е потвърдена, а на 18 февруари изпълнена в околностите на София. Години след това на мястото е издигнат паметник на Левски, открит през 1895 г.
OshtePan Новините от Панагюрище и региона