OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Българският писател, поет и драматург Стефан Цанев отказа най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“.
Причината – същото отличие миналата година министър Вежди Рашидов е връчил на Димитър Иванов, „един от висшите началници на Държавна сигурност – най-зловещата репресивна институция на бившия тоталитарен режим“.
В отворено писмо авторът на „Българските хроники“ пише:
„На 6 януари в сайта на Министерството на културата е публикувано съобщение, че на 10 януари тази година, след края на спектакъла „Процесът против богомилите“ в Народния театър, ще бъда удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата – наградата „Златен век“, по случай моята 80-годишнина. Благодаря за оказаното внимание, но аз отказвам да приема тази награда…
Държавна сигурност носи вината за хиляди погубени съдби, много от тези жертви бяха хора на изкуството. Награждаването на един от висшите й ръководители с най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“, означава официално оневиняване на тази репресивна институция и същевременно е подигравка с паметта и страданията на нейните жертви. Съжалявам, но да приема тази награда, би значело, че съм съгласен с този Ваш акт“, аргументира се Стефан Цанев. По случай юбилея му Издателство „Жанет 45“ пуска на пазара специално издание с избрани негови стихотворения. Стихосбирката е наречена „Душата ми плаче за сняг“. За юбилея на драматурга, роден през август 1936 г., Народният театър „Иван Вазов“ще представи две негови пиеси на 10 и 11 януари.
Министърът на културата Вежди Рашидов не закъсня с отговора, поднесен също в отворено писмо:
„Скъпи Стефане,
Нека да ти честитя твоя 80-годишен юбилей, като искрено ти желая дълъг и пълен с творчество живот.
Аз разбирам, че естественото място на твореца е публичната среда и благодарение на медиите разбрах за твоите вътрешни терзания. Естествено е човек да има своя позиция да приеме или да отхвърли нещо. Но в случая трудно разбирам какво не желаеш да приемеш, тъй като аз до този момент не съм имал възможността да подпиша за каквото и да е отличие. Зная, че има такова предложение и съобщение за него, но то още не е стигнало до мен.
Така че, скъпи приятелю, няма още факт, а едно нещо може да се приеме или откаже, когато е факт. Когато такова предложение дойде при мен за подпис и ти си съгласен, аз с удоволствие ще го подпиша. Но тук ще кажа, че в близкото минало подписах една награда и то с голямо удоволствие – лично мой избор бе ти да бъдеш награден с Националната награда „Христо Г. Данов“, заедно с парични средства. Ти я прие с радост и с охота, а аз бях щастлив, защото знаех, че я заслужаваш…
А за раздаваните награди на доносници на Държавна сигурност в годините на новата ни демокрация мога да ти направя един доста голям списък от тях, които днес са ревностни демократи. Явно това не възбужда страстите на хора, които обичат да се героизират.
От уважение към теб и към твоето творчество ще си позволя да ти напомня, че ако има потърпевш, и то сериозно, от тази система, за която ти негодуваш, то това съм аз – от ранното ми детство през сиропиталището до възродителния процес, та дори и отгоре. Поради същото уважение искам да те уведомя, че никога не съм бил член на БКП, не съм бил доносник в службите на ДС, не съм бил член на БСП, ДПС, на ГЕРБ и която и да е друга партия и в творчеството си нямам нито едно произведение, което да е във възхвала на който и да е режим…“
