OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Владислав ВЛАЙКОВ
Тодор Делчов Руйнеков е роден през 1846 година в село Руен, Югоизточна България.
Дошъл с братята си в Панагюрище. Идва с името си Руен, най-напред го наричат Руйнек, после става Руйнеков.
След краха на Априлското въстание за зверствата на турците изважда скрития ятаган и казва думите „Ах, тия турци да ми дойдат сега“ Това е бил духът на всички панагюрци и затова турчин не е пристъпвал след Освобождението.
Участва в боевете на Шипка през 1877 година. Оръжието му било убитите тела на загиналите турци или опълченци. Бил е снажен, млад, буен, силен. След това се снабдява с турски ятаган. Напада го башибозукът, той с един, два, три трупа ги отхвърля, след което използва камъни.
През 1885 година участва в Сръбско-българската война, за което е произведен с чин младши сержант с две нашивки. До живот получава облекло и пенсия като военен. Връща се в Панагюрище и се оженва за Цветана Самоходова. По времето на Априлското въстание тя се укрива в изправени пардии / фасульови вейки/. Имало е голям орех и около него се изправят фасульови вейки. Тодор Руйнеков е преведен зет. Тодор и Цветана Руйнекови имат четири деца – Симеон, Делчо, Неда /по мъж Манева/ и Ана /по мъж Финджикова/
Тодор Руйнеков събира с няколко другари говеда, разполага се зад местността Кукла. Днес тази местност се нарича бърдото на Руйнек. При цял месец пътуване добитъкът е откаран в Цариград, където го предава на армията срещу златни монети.
Живее до дълбока старост, без лекар и лекарства. За къпане е използвал река Луда Яна. Умира през 1939 година.
По спомени на Павел Руйнеков,
внук на Тодор Руйнеков.
