OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„Нарисувай ми, художнико, сълза…“. Този призив, част от песен на Лили Иванова, отправи към майстора на четката Нистор Хаинов
младата, но талантлива изпълнителка Виктория Манева. Това стана във фоайето на Исторически музей – Панагюрище, в една от залите на който Нистор Хаинов бе подредил своите картини за поредната си самостоятелна изложба. Въпреки че е неделен ден, въпреки че се събраха няколко почивни дни, десетки почитатели на живописта и на творчеството на Нистор Хаинов се събраха, за да видят неговия „Автопортрет“, както той е озаглавил изложбата си. Освен живопис в нея той показва и рисунки.
„Реших да няма чаша вино, да няма чаша бира, да няма сладки и соленки“, а да ви почерпя с нещо за душата, каза на гостите си домакинът. С едно изречение той предварително даде отговор на въпроса защо изложбата се казва „Автопортрет“, след като няма нито една такава картина. Отговорът – всички платна са елементи от неговия автопортрет, както и от автопортрета на всеки художник.
В творбите Нисторови много покойници са оживели, доста болка е спотаена, части от житейската мозайка са събрани и наред с тях са познанието, вярата, че „утре животът ще бъде по-хубав“, устремът към светлината и отвореният прозорец към света.
С песен започна хигиеничното културно събитие, с песен завърши.
„Какъв прекрасен свят?“, пее Луис Армстронг, а панагюрският художник заключи: „Ние наистина живеем в един прекрасен свят“. Всеки, уважил Нисторовия „Автопортрет“, получи като подарък стихотворение с автограф. Лирическото откровение е „Среднощна среща“. А срещата е прелюбопитна, защото е с Луцифер, който от всекиго иска отчет и с когото мнозина се надлъгват:
…И тъй разправях и разправях,
опитвах се да скрия греховете
и все доброто подчертавах,
прикривах някак бесовете.
…И тъй разправях и разправях,
опитвах се да скрия греховете
и все доброто подчертавах,
прикривах някак бесовете.
Но, без да искам, станах лицемер,
подминах всяка своя грешка,
тогава истинският Луцифер
си тръгна и подви опашка.
И Дяволът го хвана срам,
а аз усетих гордост с битието,
отидох в черква, влязох в храм,
във храм, но с дявола в сърцето.
