OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Днес е кулминацията на така наречената Страстна седмица – Разпети петък или смъртта на Христос.
Това е историческо събитие, за което говори Свещеното писание. Събитие, за което се говори не само по време на случилото се, но Христовата смърт на кръста е тема за размисъл и разговор и днес.
Седмицата е наречена Страстна, защото през нея започват предсмъртните страдания на Спасителя – залавяне, подигравки, хули, бичуване… Но кулминацията на Христовите страсти е разпъването Му на кръст. Евангелският разказ потвърждава това събитие, като казва: „И така, взеха Исуса и Той сам, носейки кръста Си, излезе и дойде на мястото, наречено Лобно, което по Еврейски се казва Голгота, където Го разпнаха и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исуса по средата“/Йоан 19:17,18/.
Разпъването на кръст има древен произход. Използван е от перси и финикийци. И най-вероятно римляните са го взаимствали от тях и са го усъвършенствали като средство за екзекуция. След като получи присъдата, осъденият е бил бичуван с кожен камшик с навързани по него парченца метал или кости. След това осъденият е трябвало сам да носи горната греда на кръста до мястото на екзекуцията. Тази греда е била около 2 метра дълга и е тежала около 50 кг. Тя е била закрепване за вече изправения на лобното място кол. През ръцете и краката на жертвата са били пирони, дълги около една педя. Понякога използвали въжета за закрепване на тялото към кръста. Смъртта настъпвала бавно и мъчително Разпнатите били измъчвани от убийствена жажда, болки от бичуването, схващане на мускулите, световъртеж и публично опозоряване.
Това е само една бегла представа за онова, което е изпитвал върху себе си Господ Исус Христос. Но питаме се – защо трябваше да умре Господ Исус Христос на кръста?
Библията ни казва, че след грехопадението на Адам и Ева грехът влезе в света и чрез греха влезе и смъртта, „и по този начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха“ /Римляни 5:12/. Всеки, роден на този свят, е осъден поради връзката си с греха на Адам. Оттам всеки човек се ражда грешен и със склонност да греши. Всички вършат грях поради грешното естество. А заплатата на греха е смърт. Бог наказва греха. Всеки, роден на този свят, е безпомощен да направи каквото и да било, за да бъзе избавен от греха, от неговите последствия и наказание. Тоест, човекът се нуждае от спасение. Избавлението трябваше да дойде от някой друг, който не е засегнат от покварата на греха. Някой, който е безгрешен. И понеже няма безгрешен човек на Земята, единственият, който можеше да осигури това спасение, беше личността н Богочовека Христос – Исус.
Бог трябваше да се въплъти в човек. Той трябваше да се роди като човек и да умре за нашите грехове. Затова Бог в своята любов изпраща Своя единороден Син /Йоан 3:16,17/. Бог изпраща Сина Си на този свят като изкупител, за да можем да получим чрез Него прощение на греховете си и вечен живот.
Смъртта на Исус Христос на кръста е уникална и неповторима. Да, много хора са умрели разпнати на кръст. От евангелския разказ разбираме, че заедно с Исус на кръст са разпнати и двама разбойници. Но защо е уникална Христовата смърт на кръста? С какво се отличава от всички останали? Какво казва Христос? /Йоан 10:17,18/
1.Смъртта на Христос е доброволна.
Забележете какво казва Исус: „Аз давам живота си. Никой не ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам“. Тоест Смъртта на Христос е доброволна. Пророк Исая сравнява Исус с агне, водено на клане: „Той бе угнетяван и измъчван, но не отвори устата Си; като агне, водено на клане“/Исая 53:7/ Исус не се противеше. Вместо това на кръста Той се молеше за тези, които Го разпъват: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат“. Исус знаеше, че това е чашата, която трябваше да изпие до дъно.Чашата, за която се молеше в Гетсиманската градина: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша, но не моята воля да бъде, а твоята“. Това е единствената смърт в света, която е напълно доброволна. Ние трябва да умрем заради собствените си грехове, но, за разлика от нас, Исус беше безгрешен. Нямаше власт, която да отнеме живота Му. Още повече, че Той беше самият живот. Той е Бог, но уникалното в този случай е, че Той даде живота си доброволно да бъде убит от човеците. Исус каза: „Аз давам живота си. Никой не ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам.“Яков в своето послание казва: „Осъдихте, убихте праведния и Той не ви се противи“ /Яков 5:6/
Смъртта на Христос е уникална и по друга причина. Защо? Защото
2. Смъртта на Христос е заместническа
Той умря вместо нас. Пророк Исая казва: „Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония, на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме“. Това означава, че Христос е пострадал вместо нас. Той е застанал на наше място. Той беше предаден за прегрешенията ни. Божият гняв падна върху Него. Човек не би могъл сам да изкупи греховете си. Затова Исус доброволно дава живота Си, като изтърпява последствията от нашите грехове. Както в Стария завет, когато човек е съгрешавал, той е трябвало да отиде при свещеника в храма с агне – едногодишно агне без недостатък. Тогава свещеникът символично е прехвърлял греховете от човека на агнето. И то е трябвало да умре вместо грешника. Исус Христос е нашето агне. Той е Божият агнец, който понесе нашите грехове. Йоан Кръстител, виждайки Исус, го посочва и по Божие откровение казва: „Ето Божият агнец, който носи греховете на света“./Римляни 5:6,9/.
Смъртта на Христос е уникална и по друга причина. Защото
3. Смъртта на Христос е победоносна
Той единствен чрез смъртта Си на кръста победи греха, смъртта и сатана. Апостол Павел казва за Христос: „В Него имаме изкуплението си чрез кръвта Му, опрощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат“/ Ефисяни 1:7/Смъртта на Христос на кръста обезоръжи началствата и властите /Колосяни 2:15/.
Затова се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола /1Йоан 3:8/. Смъртта на Исус на кръста е победоносна. Той умря на кръста, за да даде вечен живот на всички, които вярват в Него /Йоан 3:16/
Смъртта на Исус на кръста носи неизброими и вечни благословения.
За някои тази история може да звучи глупаво, но, както казва апостол Павел, зависи от гледната точка. В 1 Коринтяни 1:23 се казва: „ А ние проповядваме един разпнат Помазаник – за юдеите съблзън, а за езичниците глупост“.Но, както казах, зависи от гледната точка.
Някои гледат на кръста от човешка гледна точка, а ние гледаме на Него от Божия гледна точка. Според определената Божи воля Исус трябваше да бъде издигнат на кръст, както медната змия, която беше издигната от Мойсей в пустинята. И подобно на медната змия на върлината, всеки, който погледнеше към разпнатия Христос на кръста с вяра, той ще бъде спасен и ще има вечен живот.
В заключение:
На кръста Исус победи и греха, и сатана, който е автор н греха. Чрез Христовата смърт на кръста вярващият се отъждествява с Христос. В Неговата смърт на Голгота е бил разпнат не само Христос, но и аз, и ти, и всички ние, които вярваме в Неговото име. Всички ние сме били разпнати в Него. Това означава, че Бог гледа на нас не като на грешници, а като на Божии чада. Трябва често да си припомняме и да не забравяме, че старото Аз е било разпнато на кръста заедно с Христос. И да не робуваме на плътта, но да ходим по духа. Както казва апостол Павел: „Съразпнах се с Христос и сега вече не Аз живея, но Христос живее в мене, и живота, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе си за Мене“ /Галатяни 2:20/.
Затова считайте себе си мъртви за греха и живи за Бога. АМИН!
Проповедник Лука ШИНДАРОВ
Проповедник Лука ШИНДАРОВ
