OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Прочитайки пасажа от първо Йоаново послание „Не любете света, нито каквото е на света“,
и съпоставяйки го с известния стих от Библията Йоан 3:16, в който се казва „Защото Бог толкова възлюби света…“ на пръв поглед ще ни се стори, че има противоречие.
Защо се получава това противоречие?
Разликата се намира в контекста на самото значение на думата. Когато в Йоан 3:16 се казва, че „Бог възлюби света“, се има предвид света или хората, които Той Сам е създал. От Библията знаем, че сетът е Божие творение, което Той създава за 6 дни, като в шестия създава човека, който е венецът на Божието творение. В Битие 1:31 се казва: „И Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро…“А Йоан в първо послание казва „Не любете света…“. Тук се има предвид онази порочна система, която човек си е изградил, като се опитва да бъде щастлив без Бога. Така че противоречие няма. Бог обича света или хората, които сам е създал, но не обича тяхната греховност. Бог не обича греховете на хората и тяхната порочна система, в която живеят. Но обича хората и не желае те да погинат.
И все пак нека се опитаме да си отговорим на въпроса защо апостол Йоан казва „Не любете света, нито каквото е на света“?
1. Защото ние сме от Бога 5:19
Апостолът казва: „Знаем, че ние сме от Бога и целия свят лежи в лукавия“. Библията казва, че ние не само сме Божия творение, но сме и Божии чеда. Виждате ли разликата? Едните са от Бога, те са нови създания в Христос, изкупени с Неговата кръв, а другите се намират в Адама.Това са хората, които са все още в греховете. Те са изградили собствена система, като се опитват да живеят щастливо без Христос.
А тези, които са от Бога, слушат Неговите думи и Го следват. Бог е Създател на този свят, но, в резултат на грехопадението в свят, настъпва хаос и той става подвластен на сатана.
Апостолът казва: „Целият свят лежи в лукавия“. Тази поквара обхваща човека и всяка една област от живота. Днес виждаме как тази поквара е навлязла в области като културата, изкуството, образованието и т.н. За разлика от Божието царство, „светът“, за който става въпрос, е основан на погрешни принципи. Следователно ние, като Божии чеда, не трябва да се привързваме към света, защото той съдържа в себе си неща, които са враждебни на Бога. А ние сме родени от Духа.
Но, за жалост, насоката и вървежът на този свят е според волята на дявола/Еф.2:1-2/ Хората следват примера на дявола. Те са непокорни, развратни и измамници. Не случайно Христос казва на религиозните водачи на Израил: „Вие сте от баща дявола…“ Защото те по нищо не се различаваха от хората в света и се противопоставяха на Господа.
За разлика от тях тези, които са от Бога, са разпнали себе си за света. Както казва ап.Павел: „А далеч от мен е да се хваля с друго освен с Кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мен е разпнат и аз за света“ /Гал.6:14/с Светът вече не го привлича. Той е загубил за него всичкото си очарование и блясък. Така че Кръстът е една голяма бариера между света и Божиите чеда. Затова християните не трябва да обичат света.
2. Защото, който обича света, той не може да обича Бога.
Ако някой обича света, в него няма любов към Отца. Любовта към света е несъвместима с любовта към Отца. Исус казва, че не можем да слугуваме на двама господари, защото непременно ще се привържем към единия, а другия ще намразим. Апостол Павел казва за своя съработник Димас, че е обикнал света: “Защото Димас ме остави, като обикна сегашния свят…“ Съработникът на Павел предпочел сегашния свят пред служенето на Господа. Може би той е търсел някаква сигурност? Не знам. Но факт е, че той изоставя Павел. Този пример потвърждава истината, че онзи, който обича света, той не може да обича Бога. Какъв контраст само! За единия светът е разпнат и той за света, а за другия светът е убежище и притегателна сила. Светът омайва и привлича със своите временни удоволствия. Той може да приспи бдителността на християнина, ако не внимава. Така, както Далила омая и приспа Самсон в скута си, като го изкуши да каже тайната къде се намира силата му. Знаем последиците. Той беше хванат от неприятелите и после ослепен. Така любовта ни към света може да ни заслепи за духовните истини. Светското удоволствие е суетно и то може да заглуши Божието слово. В притчата за сеяча Господ Исус Христос казва, че „падналото всред тръните семе са ония“, които са слушали Божието слово, и като си отиват, то бива заглушено от грижи, богатства и житейски удоволствия.
Заради това не дават узрял плод /Лука 8:14/
Господ Исус ни предупреждава като казва: „Внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно, като примка“ /Лука 21:34/. Така че, който обича света, той не може да обича Бога.
3. Защото светът не може да ни предложи нищо освен изкушения
Апостолът ги определя като:
– Страстта на плътта;
– Пожеланието на очите;
– Тщеславието на живота.
А/ Страстта на плътта или похотта на плътта, както е записано в някои преводи, произлиза от старата ни грешна Адамова природа. Хората от този свят обичат да угаждат на плътта, като ядат и пият. Те обичат забавленията и извънбрачните връзки. По телевизионните сериали ни се представя бляскавата страна на живота. Това са така наречените дела на плътта според Гал.5:19-21. Тези дела са присъщи на грешната природа. Те са прелюбодейство, блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклоничество, завист, убийства, пиянства, пирувания …
Всичко това е присъщо за хората от този свят, които искат да бъдат щастливи без Христос. Затова Йоан казва: „Не любете света!“. В него няма нищо, което да прослави Бога. Апостол Павел предупреждава вярващите, че които вършат тези неща, няма да наследят Божието царство. А това нищо друго не говори, освен че хора, продължаващи да живеят в греха, никога не са били новораждани. Така че онези, чиито живот се характеризира с такива дела, не са спасени. Дори нещо повече. Апостол Павел предупреждава Църквата да не общува с такива, които се наричат братя или сестри, а все още не са скъсали връзките си със света /1 Кор.5:9-13/ Това е така, защото Христос иска да предпази църквата си от този квас – греха. Защото малко квас заквасва цялото тесто. Те трябва да бъдат отлъчени с цел да се засрамят и да се покаят. Целта е тяхното възстановяване. Случаят с Коринтската църква, когато един от тях има незаконна връзка с бащината си жена, Затова апостолът казва такъв човек да се отлъчи от църквата.
Б/ Пожеланието на очите се отнася до онези грехове, които могат да бъдат предизвикани от това, което виждаме. Светът около нас ни предлага изобилие от красиви неща, които не ни принадлежат. Но, гледайки ги, ние сме изкушени да ги пожелаем. А пожеланието е грях. Например законът съвсем ясно забранява прелюбодейството. Човек може да се гордее с това, че той никога не е нарушил тази заповед. И въпреки това неговите очи да са пълни с блудство. Апостол Петър описва лъжеучителите, като казва, че очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях. /IIПетър 2:14/. Затова Исус предупреждава своите ученици, че само външното въздържание от физическо действие, не е достатъчно. Трябва да имаме и вътрешна непорочност. Законът забранява акта на прелюбодейство, но Исус забранява пожеланието. Той казва: „Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си!“/Матей 5:28/.
Давид пожела Витсавее, като по този начин наруши десетата заповед. Но не спря до тук. После тя забременя от него. Така той наруши и седмата заповед. Но той отиде и още по-далеч. За да замаскира греха си, той направи така, че съпругът й Урия да бъде убит. Така той наруши и шестата заповед. Но всичко започна от пожеланието на очите. Пожеланието е коренът на всяко зло. Ние, като християни, сме призовани да се задоволяваме с това, което имаме, и да бъдем благодарни на Бога. Някои хора си мислят, че, като вземат жената на ближния, ще бъдат щастливи. Или си мислят, че, като взема имота на съседа, ще забогатеят и ще осмислят живота си. Но това са все грешни пожелания.
В/Тщеславието на живота е онази амбиция, която търси изява на себе си, и слава само за себе си. Светът търси това: власт, влияние, почести и слава. Никой не отдава слава на Бога. Но Мойсей е един добър пример за човек, който не търси почести и слава за себе си, а търси Божията воля /Евр.11:24-25/. Забележително е, че тези елементи на светския живот се виждат много добре в греха на Ева. В Битие се казва, че „дървото беше добро за храна“, тоест то задоволяваше страстта на плътта. Казва се, че „беше приятно за очите“,т.е. отговаряше на пожеланието на очите. И беше желано, за да дава знание. Тук виждаме тщеславието на живота. /Битие 3:6/ Последствието от всичко това беше грях. Затова апостол Йоан призовава вярващите, като казва: „Не любете света, нито каквото е от света!“ ЗАЩО?
Защото нищо от света не е от Отца: нито страстите на плътта, нито пожеланието на очите, нито пък тщеславието на живота. Те не произлизат от Бог, а от света – Не любете света.
4.Защото светът преминава
Когато една банка върви към банкрут, умните хора не влагат парите си в нея. Така и мъдрите хора не живеят за свят, който преминава. Те знаят, че ние сме временно на този свят. Един американски турист отишъл в Полша, за да се срещне с уважаван религиозен учител, който бил известен със своята мъдрост. Посетителят забелязал, че в стаята на човека имало само една маса, един стол и книги. Озадачен, той попитал:
– Къде са Вашите мебели?
Мъдрецът отговорил с въпрос:
– А къде са Вашите мебели, приятелю?
Американецът се изненадал:
– Моите мебели?! Но аз съм турист и само минавам оттука.
– Аз също – отговорил мъдрецът.
Така че християните не трябва да се привързват към този свят, защото ние сме само пришълци. Има една песен, в която се пее:
„Тоз свят не е мой дом, тук само пътник съм, богатствата ми са далече в небеса…“
Нищо не трябва да измества фокуса ни от Христос и от полагащото му се първо място в живота ни. Ние не трябва да живеем за храната, облеклото и богатството. Те не трябва да се превръщат в богове.
Бракът, собствеността, търговията, спортът, изкуството и политиката имат своето място в живота, но не трябва да отвличат вниманието ни от Христос, защото сегашното състояние на този свят преминава. /1 Кор.7:29-31/.
Апостолът обобщава всичко с думите: „Но, който върши Божията воля, пребъдва во века“. Божията воля е онова, което ни избавя от изкушението на преходните неща. Нека се поучим от Христос, който каза: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да свърша Неговата работа“ /Йоан 4:34/. Той каза: „Работете не за храна, която се разваля, но за храна, която трае за Вечен живот!“ /Йоан 6:27/.
Проповедник Лука ШИНДАРОВ
Така че християните не трябва да се привързват към този свят, защото ние сме само пришълци. Има една песен, в която се пее:
„Тоз свят не е мой дом, тук само пътник съм, богатствата ми са далече в небеса…“
Нищо не трябва да измества фокуса ни от Христос и от полагащото му се първо място в живота ни. Ние не трябва да живеем за храната, облеклото и богатството. Те не трябва да се превръщат в богове.
Бракът, собствеността, търговията, спортът, изкуството и политиката имат своето място в живота, но не трябва да отвличат вниманието ни от Христос, защото сегашното състояние на този свят преминава. /1 Кор.7:29-31/.
Апостолът обобщава всичко с думите: „Но, който върши Божията воля, пребъдва во века“. Божията воля е онова, което ни избавя от изкушението на преходните неща. Нека се поучим от Христос, който каза: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да свърша Неговата работа“ /Йоан 4:34/. Той каза: „Работете не за храна, която се разваля, но за храна, която трае за Вечен живот!“ /Йоан 6:27/.
Проповедник Лука ШИНДАРОВ
