OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Александра ДЮЛГЯРОВА
Най-младият член на Регионален клуб „Традиция – Стоил Финджиков Топчията“ – Панагюрище е Димитър Костадинов,
ученик в 12 клас в Професионална гимназия по индустриални технологии , мениджмънт и туризъм – Панагюрище. „За мен това е сбъдната мечта. С нетърпение очаквах да навърша годините, за да се включа в клуба. За тази цел ми помогна и един от членовете, и това е Петър Тухчиев, за което му благодаря!“. Това разказа за oshtepan.com младият панагюрец , който е сред изявените млади хора, които дават необходимото, за да възкресят българското, да опазят традициите на дедите ни
„От 4 клас ходя на народни танци към Обединен детски комплекс – Панагюрище, но още си спомням моето силно желание да се присъединя към семейството на „Традиция“ и това мое силно желание вече е реалност. Аз все още съм ученик и нямам лични средства, но въпреки това желанието е толкова голямо ,че за всичко се намира начин. Работих известно време, за да събера пари за ботуши – това е първото нещо,което си купих. След това си купих пушка, която е от 1873 г. След това се сдобих с национална носия и опълченска униформа . Следващата ще е въстаническата. Започнах да събирам пари за пищов с преден пълнеж.
Имам ли възможност, не пропускам събитие, навсякъде ходя. Тръпката е необяснима, няма думи, които да опишат как се чувстваш, когато си вътре в действието – това се усеща… Правя необходимото, за да се развивам, за да се образовам и да вървя напред и нагоре. Животът е борба и аз не скланям лесно глава“, разказа Димитър Костадинов.
За него няма важно и маловажно събитие, всички за еднакви и той дава максималното от себе си, за да се получи това, което прави. „От баща ми знам – или го правиш, както трябва, или въобще не се захващаш…. Съгласен съм с него и тези думи са пътеводни в моето ежедневие“, подчертава младият мъж.
Пред нас той сподели много добри спомени, положителни отзиви за това, което прави. Както всеки, така и той пази в себе си незабравим момент от събитие. При Димитър този момент е възстановката „Боевете на Шипка“ . „Когато свършиха патроните ми, нападнах турчин с ръкопашен бой. След това реших да падна убит, за да стане реално и никой да не разбере. Получи се много ефектно…, извиках и паднах … Вероятно съм се справил много добре, щом един от членовете дойде при мен и ме попита да ли съм добре. Щом ме сложиха и в палатката, и дори ме превързаха, значи всичко се е получило, както е трябвало. Според мен това е най-добрият ми сценичен момент“, връща лентата младият панагюрец и заключава:
„С желание, вяра, постоянство и упоритост всичко се постига. Аз притежавам тези качества и, без да се замисля, вървя напред и нагоре!“.
