OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Трудно е да пишеш за представянето на роман, който не си чел.
Но, който имаш възможността да държиш в ръцете си. И този роман започва така: „Какво казал Бай Ганьо на дванайсетте души в ковчега на мъртвеца? Защо вълкът избягал от тримата мъртви братя? Колко мъртъвци са необходими за завиването на една крушка?
Не спирах да се взирам с надежда в бинокъла, но не виждах никакви мъртъвци…“
След такова начало как да не поискаш да прочетеш „Отдел И“. Отзивите за дебютния роман на родения през 1977 г. в София Петър Тушков са интригуващи. Ина Вълчанова пише за „Отдел И“, че „освен шпионски това и фантастичен роман. Петър Тушков е дал воля на въображението си, но е създал един много убедителен свят. Паралелната реалност в неговата книга е разположена на територия, съвсем близка до действителността, и не се подчинява на предварителни схеми, а просто живее и диша“.
И още доста интересни ревюта има за „Отдел И“, който тази вечер беше представен на панагюрската публика в Общинска библиотека „Стоян Дринов“. Срещата с Петър Тушков бе подгрята музикално от двама души от местната рок група „Модика“, след което директорът на библиотеката нахвърля някои щрихи за автора. После той сподели, че героят в „Отдел И“ е продал душата си, но това не му пречи да различава доброто от злото – такова, каквото си е го е създал той. „Една от големите теми на романа е подмяната“, каза Петър Тушков, допълвайки, че книгата е „поредица от различни реалности и затова се казва „Отдел И“. На въпрос на читател дали героите си имат прототипи, авторът отвърна, че „нито един от тях няма реален образ“.В същото време приликата между времето, за което пише Петър Тушков в дебютния си роман, и времето, в което ние живеем днес и сега, била в хората.“После мъжът обърса потта от челото си с опакото на дланта, защото не искаше да се пипа с измърсените си ръце. Спусна първо единия, а сетне и другия си крак на земята, като приглаждаше сакото си и оправяше реверите му. Огледа стаичката и запали цигара…“ Това е един от последните абзаци на последната страница на „Отдел И“. Оттук нататък остава да се прочете цялата книга.
Да се прочете от тези, които не са я чели, а бяха тази вечер на срещата.
И аз съм от тях. „Колко мъртъвци са необходими за завиването на една крушка?“
