OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Александра ДЮЛГЯРОВА
Днес всеки човек по един или друг начин става част от социалните мрежи. Естествено освен негативна те имат и своята положителна страна.
Всяко нещо има своите негативи и позитиви. Прекомерната зависимост изсмуква жизнените сили на общността и семействата. Социалните мрежи предлагат механизирани решения на социалните проблеми. За да бъде взето добро решение, е необходимо бавен процес на самоосъзнаване, самоизследване и сътрудничество. Решенията, позовани на социалните мрежи, са твърде малотрайни. Примерите могат да бъдат много: група студенти по право могат да се свържат в мрежа, за да си вземат по-лесно изпитите. Но след това работата по съдебните дела в юридическата практика е самостоятелна .
Още Аристотел е разбрал, че единственият начин човек да стане пълноценен, е като участва активно в разнообразни социални дейности.
Можем да говорим за истинско общуване, едва когато хората гласно в лицето на своите опоненти споделят гледната си точка. Когато спорят ,че не са съгласни с дадените обстоятелства, когато отстояват своето мнение и права. Това е общуването, а не когато хората си мислят, че са включени в социална група за подкрепа и чрез нея могат да общуват свободно и да намират решение на своите несгоди. Истинското общуване изисква реално участие от страна на хората.
Истинската общност е съвкупност от истински семейства, които също функционират на принципа на участието.
Мрежите обаче не ангажират личността в нейната цялост, а само нейни отделни аспекти. В допълнение изискват от нея да потисне всичко в себе си, което не представлява интерес за тях. Мрежата постига ефикасност в постигането на определена цел. Това всъщност означава да се продадеш на дявола, тъй като заради перспективата на някаква бъдеща печалба продаваш своята човечност в нейната пълнота.
Разпокъсването на личността, причинено от прекаленото обвързване със социалните мрежи, намалява капацитета ни като човешки същества и създава у нас чувството, че не разполагаме със живота си – и то не без основание.
Мрежите разделят хората – първо от самите тях , а после и от другите хора. Идеята им е, че така ставаш по-продуктивен и нещата, които си планувал, се получават. Дори и да е така, хората са самотни . Те се превръщат във „вълци единаци“. Няма умения и навици за работа в екип. Мрежите нанасят голяма вреда , защото имат вид на истинска общност и пораждат очаквания, че могат да задоволят социалните и психологическите нужди на хората. Истината е ,че това може да те накара да се чувстваш по-самотен , отколкото си бил. Самотен сред „тълпата“, чувството е ужасно, но много често се поражда у онези, които членуват в различни групи в социалните мрежи.
Човек живее, проявява емоции, образова се тогава, когато дава приоритет на среща с близки приятели , познати. Дава възможност да своето семейство и своите близки да проявяват своята истинска същност и дори при назрял конфликт не се притеснява, че ще бъде отблъснат и „дисквалифицаран“, че изразява това, което наистина мисли.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Част от идеите са заимствани от книгата на Джон Гатоу “ Затъпяване – скритата цел на държавното образование“.
