OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Александра ДЮЛГЯРОВА
Днес в една от медиите прочетох пример за човещина и желая да го споделя.
Главният герой на действието е Минчо,който е на 54 години, разведен. Като млад е пожарникар в София, а след това строителен работник в град Карлово. Миналата година губи зрението си и е с пердета на двете очи.
В този момент търси помощ от сестра си и племенника си, но не я получава. Тежката му съдба го довежда дотам, че 4 месеца спи пред джамията в Карлово, няма какво да яде, а най-тежкото от всичко е,че не вижда.
Веднъж, когато се опитал да пресече улицата с едно бастунче в ръка , Минчо се блъснал в стълб, но за негов късмет на улицата бил неговият „ангел спасител“ Ивайло, който го хванал и така възпрепятствал падането му на земята. Освен Ивайло има и други добри хора: Георги Райчев и Тодор Дамянов събират по-голямата част от сумата за лещите на Минчо , д-р Антон Ангелов го оперира, без да му взема пари, Николай Митов дава своята къща ,за да може Минчо да има покрив над главата си.
Това е повод за коментар, за последователи… Това е направено от добри хора, които не очакват отплата, но вероятно знаят какво е да си сам и да си потънал в тотална мизерия . Тези човеци заслужават подкрепа, те заслужават да се пише за тях и за техния хуманизъм.
Аз смея да твърдя, че също съм помагала на хора в нужда, без да съм очаквала награда или медийна разгласа… Направих го за себе си и чувството беше страхотно. А най-хубавото от всичко беше, че имах последователи. Много хора дариха храна, дрехи и обувки на момчето, което дойде при мен за помощ. След това то изчезна … Не знам какво се случи с него, попадах на новини за негови измами… Но това за мен не беше важно. Важното беше, че аз и моите последователи проявихме човечност и помогнахме – който с каквото може. И съм убедена , че всеки един го е направил на първо място заради себе си, а след това за този в нужда. Няма по-велико чувство от това да знаеш , че си върнал усмивката на нечие лице, че си помогнал на онзи, който е имал истинска нужда!
Източник на историята на Минчо е в. „Труд“
