Политически развод по нашенски

Павлина Вайсилова 19:45, 29 декември 2015 Политика - България 1 коментар 212 Прегледа

До тази есен взаимоотношенията между Филип Калбуров и Никола Белишки бяха топли и приятелски.

Поне външно. Години наред. Като се почне от началото на мандат 2007-2011, та се стигне до началото на настоящия, който слага разделителна  линия и се очертава да е доста интересен. След клетвата на 11 ноември 2015 година вероятно нещо се скъса между двамата и като че ли започва да се очертава пропаст. Първите публични сигнали за нея бяха подадени на 15 декември по време заседанието на две комисии в Общинския съвет – икономическата и екологичната. Тогава двамата си размениха взаимни обвинения, че се говори с обиден тон. Поводът бе дебатът за размера на местни данъци и такси през идната 2016 година.
Силно напрежение и разминаване в становищата по темата пролича и на заседанието на Общинския съвет на 22 декември. Макар да се опита мотивирано да обясни философията на Закона за управление на отпадъците, посочвайки членове 60 и 64 от него, макар да се опря на Наредба №7, Филип Калбуров остана неразбран от властимащите. Гърлото му пресъхна и той поиска чаша вода. След това заключи: „Държавата прехвърля отговорности на общините, но не прехвърля ресурс. Не можем толкова рязко да прехвърлим на гражданите тези тежести“ /30 процента увеличение на налозите/.

Мнението му не бе зачетено от властимащите днес.  

А ПРЕДИ два мандата Филип Калбуров беше общинският съветник, който въвеждаше „новобранците“ от ГЕРБ в работата на местната законодателна власт и се опитваше да ги учи на парламентаризъм.
ПРЕДИ години в интервю за местен вестник Никола Белишки посочи като свой пример за политик Филип Калбуров.

Преди години общинските съветници от ГЕРБ предложиха Филип Калбуров в качеството му на председател на Общинския съвет, вместо една, да получава една и половина средна брутна работна заплата от тази в Общинска администрация. Преди 5 години общински съветник от ГЕРБ написа в местен вестник, че Филип Калбуров „гледа на това, което се случва,… от висотата на уникалната си петмандатна кариера в местното самоуправление. А този поглед е мъдър. Мъдър е, защото почива на опита, политическото страдание, надживяното изкушение, надмогнати заблуди и непречупен идеализъм…

Едва ли има човек в Общинския съвет, който да не е бил подкрепен, посъветван, насърчен. Мене лично Филип Калбуров ме е предпазвал от десетки глупости. За тези три години ме научи, че емоцията не е най-добрият съветник, а гневът не е най-добрият приятел…

Това, което остава скрито зад официозното излъчване на председателя, е неговата неистова работоспособност и честност. Малко са тези, които знаят, че именно Филип, в качеството си дори на солов играч, е предприел десетки ходове, които в доста от случаите са били решителни и дори спасителни.

Той беше човекът, който въпреки подозрителното “ошумуляване” на кмет и администрация извади на бял свят проблемите със здравеопазването.

Той е човекът, който десетки пъти е отстоявал интереса на общината между шамарите на големия бизнес, каквото и да му е струвало това.

Той е човекът, който десетки пъти е туширал наглед непреодолими скандали между управляващи и опозиция. И го прави с лекота и аргументи, със стила на голям политик.

И не на последно място той е крепителят на морала и достойнството на Общинския съвет…. Човекът, който не е похарчил лев от скромните си представителни за банкети и собствен кеф…“

ПРЕДИ… А ДНЕС? Що става днес, та зейва тази пропаст между двамата. Защо не се проявяват на дело многократните заявления от местните властимащи за диалог, съгласие и политическа култура?

Знайно е, че синдромът на властта разделя и се проявява при определени душевни и духовни характеристики на отделни хора.

Синдромът не е от вчера, но не при всички има толкова явни проявления. Да се не начуди човек колко заразна и страшна е болестта, наречена власт. Власт, която те владее, когато имунната ти система е слаба.