OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Сините ѝ очи са гледали стотици деца как растат и научават своето първо А, Б и В, таблицата за умножение.
Добротата, която излъчва е оставила у всеки от учениците ѝ следа и днес те споделят с топлота спомените си от г-жа Таня Радева. Преди броени седмици директорът на ОУ „20 април” Минка Ланджева я посочи като един от двамата най-изявени учители през учебната 2014/2015 година. Няма конкурс, в който да не съм мотивирала децата да участват – дали ще е в областта на литературата, рисуването, спорта – важно е да опитат, почти винаги има представители от класовете ми и в признанието „Звезден клас”, споделя г-жа Радева.
На 1 септември 2015 година Таня Радева ще отбележи 40 години в ОУ „20 април” – 8 като ученичка в него и 32 години като учител. Наследява професията на майка си, която също е била част от колектива на учебното заведение. Пред мен не стоеше дилемата в коя сфера да се развивам, разказва г-жа Радева и допълва, че никога не е съжалявала за това, защото не може да си представи, че може да бъде нещо друго освен учител. Първо завършва полувисше образование в Институт за начални учители в Дупница, където получава „закалката” си в професията, а по-късно завършва и висше образование в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. И ако от майка си получава избора на професия, то от баща си наследява принципа в работата и общуването си – уважение към личността на всеки човек, независимо от положителните и отрицателните му черти. И до ден днешен прилагам този негов съвет, включително и в работата си с децата, подчертава г-жа Радева.
За нея всеки ден в училище е специален – винаги ще се намерят няколко деца, които да се сгушат в нея, да споделят вълненията си – любовта им не е фалшива, за мен те са като капка утринна роса, казва г-жа Радева. Вечерите ѝ са време за равносметка – какво е постигнато през деня, къде са сгрешили, могат ли да променят това следващия път. Собствените ѝ деца вече са големи мъже, които ѝ дава достатъчно свободно време, което да отдава на възпитаниците си. Уважавам мнението на учениците си и те знаят, че когато не съм права – прибързано съм направила забележка, неволно съм сбъркала на дъската, мога да се извинявам. Така те израстват с тази необходимост – да се извиниш и това да присъства в ежедневието ти. Понякога мисли за работата си като за работа на неизорано поле – първо оре, после сее, тори и жъне. Част от жътвата ѝ е в четвърти клас, когато не само в детските, но и в очите на възрастните има сълзи от раздялата.
Учителството е голяма отговорност и осъзнавайки това г-жа Радева се стреми винаги да е на ниво. Изграждането на поколението, конструирането на духовност са целите, които гони, оправдавайки доверието на родителите, поверили децата си в ръцете ѝ. На родителските срещи тя не ги нарича „вашите” деца, а винаги „нашите” деца. И тук се крие една от големите награди в работата ѝ – родителите да изберат тя да е първият учител в училище на чедото им, да се уважават и разбират дори и след години, когато се срещнат, а не да извръщат глава по улицата като непознати.
Децата обичат новостите, затова се стремя да ги провокирам и да им предлагам различни занимания, освен задължителните по учебната програма, обяснява г-жа Радева. Една от последните ѝ идеи още може да бъде видяна в класната стая – табло с изписани положителни черти на деца от класа. Това е резултат от едноседмичните наблюдения на второкласниците, които имали за задача да напишат анонимно само позитивните страни на съученика си и да пуснат мнението си в кутия на доброто, а в часа на класния да прочетат написаното. С кубче на въпросите пък малчуганите имали възможност да задават въпроси от живота, както едни на други, така и на г-жа Радева. Това понякога разкрива важни детайли от живота на децата, за които може и да не подозираме, разяснява г-жа Радева. За да е успешен учител ѝ помага и колективът в ОУ „20 април”, който ѝ дава необходимото спокойствие и подкрепа. Народните танци са любимо занимание на г-жа Радева в свободното ѝ време, а релаксира и се презарежда с енергия сред природата в почивните дни.
Учениците на г-жа Радева могат да бъдат сигурни в най-малко в две неща – че ще получат безпределната ѝ обич, но ще бъдат обект и на строгостта ѝ. Казва на децата, че е взискателна към тях, подобно на техните родители, защото ги е грижа. Ако не им пука какво значение ще има дали са знаещи и любознателни или не.
