OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 24 юни честваме необикновен ден – Еньовден.
Няколко години преди новата ера е роден свети Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат най-вече като Еньовден. Традициите в България, които виждаме на този ден са интересни. Макар да са посветени на този така важен за християнството персонаж, те не са типични за религията. Според някои изследователи, честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки. Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето. На изток, славянските народи често кладат огън, който после прескачат. Друга легенда е, че в навечерието и на самия Еньовден билките добиват по-голяма, едва ли не чародейна сила. Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цяла година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве. Хората вярват и в друго, че на Еньовден не трябва да се жъне. Свети Еньо ще се ядоса и гръм ще удари онзи, който вместо да го уважи, отиде да работи. По този начин в България християнската традиция се смесва с окултното, с предания и легенди от отдавна отминали времена, които са пренесени от езически времена и са променени в чест на новата християнска религия. Това далеч не е единствения празник, който балканския народ чества по особен начин.
24 юни ще бъде отбелязан за поредна година и от малчуганите в ЦДГ „Брезичка” – децата ще наберат билки от градината си, за която се грижат, съобщи директорът Радка Ножделова.
