OshtePan Новините от Панагюрище и региона
За подобна вечер и изкуство е трудно да се пише и е най-добре да се докоснеш до него непосредствено.
По-смислен и подходящ край на Юнската седмица на изкуствата едва ли можеше да има.
Снощи в голямата зала на Театъра група „Точка БГ” потопи камерната публика в стиховете и музиката си, които ненатрапчиво предоставят проникновеност и дълбочина. Артистите, които свириха и пяха повече от час, бяха Зорница Попова, Тодор Янкулов и Красимир Първанов. Отсъстваше само Пламен Сивов, но от „Точка БГ” обещаха при следващото си гостуване и той да присъства.
Зорница Попова разказа, че групата е заедно от четири години и се събрала с радостта и насърчението на приятели. До момента имат издадени четири албума – „Нови градски песни”, „ПредВЕРИЕ”, „Акварел” и „Август”. За родната публика бяха подбрали песни, които да ги представят в най-голяма пълнота – „Спомени”, „Борисов градина”, „Надежда”, „Зора”, „Жената, която се връща”, „Пролетта полудя”, „Рила пее”. Концертът завърши с „Любовта е живот”, както бе предварително обявеното име на музикално-поетичния спектакъл.
Стихове като тези от „Приятели”, няма как да те оставят безразличен. И да, имаме приятели, и плачем понякога, а с „Точка БГ” попяхме емоционално с вятъра.
ПРИЯТЕЛИ
Не съм очаквал, даже на шега,
момичето да слезе там, където
морето мие с пясъчна ръка
на утрото събудено лицето.
Там има само шарени петна
и стъкълца от счупени шишета
и винаги е топла пепелта
от огъня на снощните момчета.
Имаш ли приятели? Плачеш ли понякога?
Пееш ли със вятъра? Пречиш ли на някой да живее?
Аз бях на онзи късен бряг
и мълчаливо гледах към скалите.
Момичето приседна между тях
и любовта зачака упорито.
Китарите им слуша цяла нощ.
Те пееха за същото момиче –
със Рубик-куб играещо в ръка
и неизменна рокля на карета.
Имаш ли приятели? Плачеш ли понякога?
Пееш ли със вятъра? Пречиш ли на някой да живее?
