OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Детската ѝ мечта е да стане учителка, но не каква да е, а детска.
Години по-късно, когато е в гимназията, класната ѝ и учител по български език и литература г-жа Вълкова поставя задача – учениците да посочат какви искат да станат, на което тя пише – детска учителка, изтъквайки причината – обичам децата. Така мечтата ми се осъществи и през годините никога не съм съжалявала за избора си, споделя Павлинка Тушлекова, Учител на годината в предучилищна степен.
Г-жа Тушлекова е обичан и уважаван учител, общува активно с родителите и те често я търсят за съвет. Тя е от професионалистите, които успяват да изградят доверителна връзка с децата, укрепваща във времето и водеща до обръщението „моята госпожа”. Това разкрива директорът на ЦДГ „Брезичка” Радка Ножделова за колежката си, с която 15 години работят ръка за ръка в общи групи и полагат традицията те да си имат име. Избират на своята – „Палавци”, защото са убедени, че децата трябва да бъдат поощрявани. Нужно е да бъдеш приятел с децата, но освен приятелството е необходимо да има правила, които трябва да се спазват, казва г-жа Тушлекова и допълва, че именно от неспазването на нормите в детска възраст, по-късно идва и разминаването между желаното възпитание и поведението на порасналия вече човек на практика.
Детската учителка е първият човек, който целенасочено и системно дава знания и възпитание на малчуганите. Старая се да съм справедлива и ласкава с децата, но и да съм взискателна – когато са плахи – да ги поощрявам и да добиват увереност, че могат да се справят. Ежедневно имаме ситуации, в които правилата трябва да се изпълняват.
През годините децата се променят – ако преди се информираха основно от нас, като техни учители, сега източниците са повече. Но ние трябва да сме в крак с технологиите и да ги овладяваме, казва още номинираната за престижното общинско отличие.
Енергия след понякога уморителни и натоварени дни ѝ дава музиката. От дете пее и свири – от детския хор и духовия оркестър в училище, та чак до днес, когато е част от вокалните формации на самодейците хористи към читалището. Тази обич към музиката ѝ помага и в работата – едно от любимите занимания на децата е да я слушат как им свири на хармоника, а когато запее песничка за игра или на празник, за секунди малките славейчета се скупчват и присъединяват към удоволствието да играят пеейки. Другият ѝ основен източник на вдъхновение за презареждане са естествено, децата. За тях споделя, че са много различни – едни са по-информирани и по-бързо се справят със задачите си, други са по-плахи – стремя се във всяко дете да виждам доброто, няма някое което да обичам повече или по-малко, подчертава г-жа Тушлекова. А тази връзка е двупосочна – и сега поддържа връзка с деца, на които е била първият учител в живота, възпитава и малчугани, които са деца на деца, които е обучавала.
Директорът на „Брезичка” г-жа Ножделова пояснява, че ролята на учителите е и да градят в нравствените ценности, които индиректно да формират в децата, защото в това време на объркани ценности за детето е много трудно само да се ориентира. В случай на т.нар. неосъзнато родителство учителят трябва да открие баланса, за да осигури най-доброто за малкия човек и в случай на липса на общуване, да я компенсира. И тук идва на помощ индивидуалният почерк на г-жа Тушлекова – винаги да търси най-добрите личностни качества, които да изведе, за да вдъхне самочувствие и убеденост на децата, че могат – без етикети, като с различни подходи и дейности показва силните им страни.
Няма утвърден стандарт или стереотип, по които да работи – всяка дейност пречупва през собствения си поглед. На любвеобвилността ѝ децата отговарят със същото. Организира празници и тържества, които освен път към детската душа, създават модел на поведение, който те да следват, когато пораснат. През последните месеци в група „Палавци” се работи по два проекта – за здравословното хранене и полезните хранителни навици, и за детето и книгата – за това колко е важно четенето.
Г-жа Тушлекова е съвременен тип учител – тя е сред първите обучили се още в началото на 90-те години на ХХ век да работи с компютър, завършила курс по английски език, който преподавала на децата без допълнително възнаграждение, убедена, че ще е в помощ на децата при първия им досег с чуждия език.
Професионалния път на г-жа Тушлекова включва десет години работа в детска ясла „Детелина”, след което от 1988 година – с откриването на „Брезичка” става част от екипа ѝ, та до ден днешен.
Споделя, че обича да играе с внучката си, която поощрява едновременно да играе на таблета, но и с обръча на майка си, за да се съчетаят новите технологии с двигателната активност. Спомня си, че баба ѝ, която е била отлична ученичка и дори от вкъщи инспектор я търсил, за да продължи образованието си, не успяла да постигне това, защото трябвало да работи.Тя я водела в библиотеката и ѝ предала любовта си към книгите.
Така с книга в едната ръка, новите технологии в другата, песен на уста и музика в сърцето, години наред г-жа Тушлекова с търпение, обич и новаторски устрем слага основите на личности, за които е „моята госпожа”.
