OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„Филм разказ за една звезда, за една знаменитост” бе представен снощи в камерната зала на Театъра.
Документалната лента „Елена Николай – Великата, Световната, Златната” със сценарист и режисьор Дочка Кацарева и продуцент Медиен център „Оборище” имаше премиера.
С кадри на Стената на бележитите панагюрци, част от която е и Елена Николай, в двора на Историческия музей започна филмовият разказ. „Българка съм! Аз съм кръв и кост от тоя народ” прозвуча автентичният глас на Стоянка Николова, която по-късно ще се превърне в една от най-великите оперни прими. Проследени бяха детските години на Елена Николай, подчертано бе, че наследява таланта си от дядо си Толчо, който я учел на народни песни. Описани бяха годините, в които е учила в Покровското училище, където да се занимава с музика я поощрявал учителят Стоян Керин, приемането ѝ в Американския колеж в Самоков, заминаването в Америка при брат ѝ. Неистовият ѝ стремеж към музиката я отвежда през 1929 година в Италия, където успява с много труд и лишения. Завършва музикалната консерватория „Джузепе Верди” в Милано не без непрекъснатата помощ от проф. Бартоли. Когато родената на 24 януари 1905 година в Церово Стоянка, носеща вече артистичното име Елена Николай, навършва 29 години – светът се отваря за нея. Определят я като „голяма певица с блестящи физически данни”. От 1938 година до 1959 година е примадона на миланската Ла Скала. Заради предпочитанията ѝ към Вердиевите персонажи я наричат Вердиана. През целия ѝ живот любовта към родината не я напуска – през 1942 година за пръв път пее на софийска сцена, през 1943 година изнася два концерта в Панагюрище, приходите от които дарява на читалището, посещава Панагюрище и през 1957 година, 1960 година, 1964 година, 1971 година. За последно е в града, в който израства след 3-годишна възраст през 1984 година. Филмът бе изпъстрен с разкази на хора, които са я познавали и пазят скъпи спомени от знаменитата оперна певица. Елена Николай умира на 24 октомври 1993 година на 88-годишна възраст.
Нямаме претенции за особени професионални постижения, но създадохме филма с любов, с ентусиазъм, с преклонение и възхищение, с душа и сърце, споделиха авторите.
