OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„Веднъж в края на март, когато аз след свършване на училищните занятия си тръгвах за в къщи, при мен дойде един човек, изпратен от името на моите съграждани с молба да отида в дома на един от учителите…
Когато влязох в стаята, където имаше събрание, аз преди всичко забелязах един човек, който беше най-разпален от всички. С влизането ми разговорът се прекрати и аз се възползувах от случая, за да поздравя присъствуващите. Когато стигнах до непознатия, по приетия у нас обичай аз запитах с кого имам честта да се запозная и откъде е той родом. На това той отвърна: … – Ето, каза той, като сочеше към присъствуващите – по единодушното желание на всички тези хора на теб се пада задължението да ушиеш знамето на българските юнаци…” пише Райна Княгиня за този съдбовен момент от живота си.
В най-паметния ден на свободата в Панагюрище – 22 април 1876 година знамето е тържествено осветено. „Това осветяване стана в четвъртък на 22 април. Рано сутринта камбаните и клепалата забиха от черковите. Те известяваха на панагюрското и околното население извършването на тържествения акт. Аз не вярвам дали тоя ден имаше жива душа в Панагюрище, с изключение на въстаниците по укрепленията, която да не присъствува на тоя тържествен акт, какъвто Панагюрище не беше виждал, па няма и да види занапред.” разказва за случилото се преди 139 години Захари Стоянов.
Из „Панагюрски летописи”
