OshtePan Новините от Панагюрище и региона
С думи на Найден Найденов за Димитър Никифоров започна снощи представянето на стихосбирката „Бодли в сърцето” директорът на Общинска библиотека „Стоян Дринов” Стефан Рапонджиев –
усещаш как един по един бодлите се забиват в сърцето, но тази болка хубава, защото и поезията е хубава.
Никифоров е от най-особената порода поети, който от самото начало зазвучава със собствено име, самобитно, със сдържана, мъжествена емоция, без кабинетна умозрителност бяха част от встъпителните думи на Мария Бегова за гостуващия автор. В стиховете му можем да видим различни теми, но като че ли доминират няколко основни мотиви – социалният нерв с омерзението и разочарованието от действителността ни, размисли за живота и смъртта, топонимите – градът и селото, любовта и жената. По-важното е, че в поезията на Никифоров мъжът и жената стоят на местата, които им е отредила природата, а всяка жена със стиховете му може да се почувства по-красива – с „очи като карибска лагуна”, „с усмивка като малина”, с устни, които имат вкус на узряла през август смокиня, отбеляза още Бегова.
Стихове пиша, когато не правя врати – заварчик съм, разказа за себе си гостът и разкри повече от същността си със стихотворенията си. А те предизвикаха отзвук – Соня Велева каза, че са я развълнували истински, поетът Райчо Русев подчерта, че най-важна е човещината е в тях, а братът им по съдба – Михаил Гунчев акцентира, че е открил в тях АЗ-а – най-важният елемент за доброто писано слово.
