OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Днес се навършват 176 години от рождението на проф. Марин Дринов.
Просветата – това е онази дума, чието значение е събирателно за всичко онова, от което се нуждае един изстрадал народ.
Бъдещият професор Дринов завършва взаимното, а след това и класното училище в Панагюрище.Тласнат по пътя на науката още от ранна възраст, през есента на 1858 г. Дринов пристига в град Киев. Там заживява в местния славянски пансион, а междувременно се записва в Духовната семинария. През 1861 г. отново поема на път, като следващата дестинация за българина е Московският университет, във Факултета по история и филология. Дипломира се след няколко години на огромни усилия. Познанията, които българинът придобива по време на следването си, са впечатляващи, затова той е забелязан от руската аристокрация.
Скоро след завършването си Дринов е нает като частен учител в семейството на благородника княз Голицин, където остава до 1870 г. Българинът пътува много из Европа: Австро-Унгария, Италия, Франция и Швейцария. По време на тези свои „приключения“ той не забравя работата си. Нещо повече, дори за момент Марин Дринов не забравя Родината си! Той постоянно се рови в историческите архиви или поне в онези, които са достъпни за него. Събира материали за България, макар да прекарва голяма част от живота си на стотици километри от нея.
През 1869 г., заедно с други представители на високо образованите сънародници, ученият става един от учредителите на Българското книжовно дружество (бъдещата Българска академия на науките – БАН). Поради способностите си и признанията, които получава Дринов, е избран за негов председател.
През 1872 г. Дринов се явява отново в Московския университет и получава своята магистърска степен. Защитава я с дисертация на тема „Заселението на Балканския полуостров от славяните“. Вече магистър на една от най-престижните школи в Русия, а и в Европа, скоро той е привлечен от университета в Харков. След четири години Дринов се явява пред комисията и защитава докторска степен. По-късно получава титлата професор и авторитетът му се издига значително, без обаче за миг да замъгли любовта, която храни към поробената си Родина. Той следи внимателно положението в България и е изключително радостен, когато Русия повежда войските си срещу султана в подкрепа на българите. Когато армията на императора достига София, Дринов е назначен за вицегубернатор. Остава на поста до 1878 г. и прави впечатление на руснаците.
Професорът е избран за завеждащ отдела на народното просвещение във временното руско управление и е една от основните фигури, които спомагат за изграждането на новата българска държава. Той е и един от съставителите на първата родна конституция – Търновската. Нещо повече, по негово предложение София е избрана за столица на освободена България. Впоследствие ученият се връща в град Харков, където продължава да работи като преподавател в университета. Остава член на Българското книжовно дружество, а след 1898 г. е избран и за негов почетен член. Става и член на Императорската Петербургска академия на науките.
Обект на изследванията му са началото на Българското възраждане, разгледано в „Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му“, „Няколко забравени списания на Софрония Врачанского“ (1884) и др. Дринов изучава също българската литература от началото на XIX в. – Теодосий Синаитски, Й. Кърчовски, К. Пейчинович. Занимава се със старобългарската литература – Кирил и Методий и техните ученици, делото на Евтимий Търновски, българските печатари през XVI в. Етнографските му проучвания също не са за подценяване, а покрай тях Дринов събира и множество народни песни. Професорът сътрудничи на вестниците „Време“, „Македония“, „Дунавска зора“, на списание „Периодическо списание“ и др.
Професор Дринов прекарва почти целия си живот далеч от България, страда по нея, милее за нея и работи за нея, отдава пътя си на Родината, но умира далеч от нежната прегръдка на нейната свещена земя. Смъртта застига учения на 13 март 1906 г. в град Харков, след като дълго време страда от мъчителна туберкулоза.
Подготви Владислав ВЛАЙКОВ
Използван източник: bulgarianhistory.org
Подготви Владислав ВЛАЙКОВ
Използван източник: bulgarianhistory.org
