OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Международен ден на свободата и солидарността – Обявен с Декларация, приета на 31 август 2005 г. в Гданск (Полша), по повод 25-та годишнина от създаването на полския профсъюз „Солидарност” (30 август 1980 г.).
Отбелязва се по решение на Европейския парламент от 28 септември 2005 г.
През август 1980 г. в двора на корабостроителницата в Гданск започна легендарната окупационна стачка, която доведе до споразумения с властите и създаването на първия независим профсъюз в държавите от социалистическия блок. Събитията около стачката са отразени във филма на Анджей Вайда „Човекът от желязо” (1981), където участва и самият Валенса.
Протестът на полските корабостроители започва на 14 август в обстановка на икономически затруднения и продоволствена криза. Всички напускат работните си места в знак на несъгласие с уволнението на кранистката Ана Валентинович. Прегрешението й било, че събирала недогорели свещи от местното гробище, за да направи нови свещи за паметника на над 50-те жертви от работническите демонстрации през 1970 г.
350 000 корабостроители настояват за правото на стачка и членство в свободни профсъюзи, за увеличение на заплатите, освобождаване на политическите затворници и край на цензурата. Техен водач става 37-годишният електротехник Лех Валенса. На 1 септември лидерът на управляващата партия Едвард Герек отстъпва пред исканията им и освобождава арестуваните дисиденти. „Мекушавият” Герек е сменен от 53-годишния Станислав Каня, който от своя страна по-късно предава „командването” на държавата на ген. Войчех Ярузелски.
До началото на 1981 г. „Солидарност” вече има над 10 млн. членове. В края на същата година профсъюзът е разформирован, а повечето му лидери – пратени в затвора. Валенса е освободен в края на 1982 г., а година по-късно получава Нобеловата награда за мир. През следващите години организацията му продължава съществуването си като нелегално опозиционно движение. През 1988 г. „Солидарност“ е легализирана, а през август 1989 г. влиза в коалиционно правителство с комунистите, след като печели първите демократични избори в Полша. През 1990 г. Валенса е избран за президент. Той остава на този пост до 1995 г., когато по ирония на съдбата губи от кандидата на демократичната левица – сегашния президент Александър Квашневски.
Използван източник: http://novinar.bg
