OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На днешния ден България ще отбележи 1000 години от битката при с.Ключ – една от трагичните дати в историята ни.
През ноември м.г. бе създаден национален организационен комитет за отбелязване на 1000 години от смъртта на цар Самуил Български (юли – октомври 2014 година). На 6 октомври 2014г. се навършват 1000 години от смъртта на цар Самуил, покосен от инфаркт при вида на ослепените български войници, и от битката при Ключ (29 юли 1014 г.). Датата е повод за нов прочит на тези почти 50 години на военни сблъсъци между Византия и България, показали силата на българската държавна традиция и географския ареал на средновековна България. Годишнината е подходящ повод за отбелязване и на Охридската архиепископия – последен духовен център на българската нация през време на османското владичество, мотивираха се тогава и от Министерството на културата.
Изворът, който ползват историците за онова време, е „История” на Йоан Скилица:
„Императорът не преставал всяка година да навлиза в България и да опустошава и разорява всичко по пътя си. Самуил не можел да се противопостави на открито поле, нито да излезе на равно поле срещу императора, а търпял отвсякъде поражение и започнал да губи силата си. Затова решил да прегради с ровове и огради пътя на императора към България. И понеже знаел, че императорът обикновено навлиза през така наречена Кимва Лонг и Клидион (дн. Село Ключ), той решил да укрепи тази теснина и да прегради достъпа на императора. И тъй той издигнал много широка стена, поставил на нея сигурни постове и зачакал императора. Когато той дошъл и се опитал да навлезе, защитниците оказали смела съпротива: стреляли от височината на стените и така наранявали и избивали напиращите (неприятели). Императорът бил изгубил вече надежда за преминаване, когато Никифор Ксифий, назначен от него по това време за стратег на Филипопол, го склонил да остане там и непрекъснато да продължава пристъпите срещу преградата, а самият той казал,че ще отиде да потърси дали някъде не може да направи нещо изгодно и спасително. И тъй като взел своите войници, върнал се и заобиколил намираща се на юг от Клидион твърде висока планина, наречена Балатиста(Беласица), и като минал през стръмни и недостъпни места на 29 юни, индикт 12 (1014г.), внезапно с викове и шум се показал от височината в гърба на българите. Уплашени от внезапното му появяване, те ударили на бяг. А и императорът разрушил изоставената стена и започнал да ги преследва. Мнозина паднали убити, а още по-голям – пленени. Самуил едва успял да се спаси от гибел с помощта на сина си, който смело отблъсквал нападащите. Той го качил на кон и го отвел в крепостта наречена Прилеп. А императорът ослепил пленените българи – 15 000, както казва, и като заповядал на всеки 100 ослепени да бъдат водени от едноок, пратил ги при Самуил. А той, като ги видял да идват в редици с еднакъв брой, не можал да издържи това страдание храбро и спокойно, а му прилошало, причерняло и той паднал на земята. Присъстващите, които се мъчили да възвърнат дишането му с вода и благоухания, успели малко да го свестят. А той като дошъл на себе си, поискал да пие студена вода, но като взел и пил получил сърдечен удар и след два дни умрял (6 октомври). Власта над българите поел синът му Гавраил, наричан и Роман, който надминавал баща си по мощ и сила, но далеч му отстъпвал по мъдрост и разум. Той бил син на Самуил (от Агата, дъщеря на Йоан Хрисилий, началник на Драч) от една лариска пленница. Започнал да управлява на 15 септември (октомври), индикт 13. Но не изпълнил и една година и бил убит, когато отивал на лов, от Ароновия син Иван Владимир, когото той самият бил спасил от смърт, когато щял да загине.”
След тези си действия император Василий II се сдобива с прозвището Българоубиец.
Използвани източници: istorianasveta.eu, blitz.bg, bg.wikipedia.org
