
Запазва се тенденцията на силен медиен интерес към водещите европейски политически партии, които имат представители на местно ниво.
На първо място е интересът към ЕНП, следвана от ПЕС, а със значителна дистанция след тях са АЛДЕ и Европа на свободата и демокрацията.
Това бе един от фактите, изнесени днес – 26 юни, на пресконференция в Информационното бюро на Европейския парламент в България, на която бяха представени данните от специализирания медиен мониторинг за дейността на Европейския парламент през първата половина на 2014 година.
„Като цяло, отразяването на българската кампания за ЕП бе „потопено“ в големи масиви от информация, посветени на политическите групирания, на технологията на вота и на социологически данни и прогнози, докато конкретни теми от сферата на селското стопанство, социалната политика, икономиката, регионалното развитие, политиките към младите хора, не успяха да се превърнат в значими информационни акценти“, сочи представеният анализ на медийното отразяване на дейността на ЕП през първата половина на 2014 година.
Експертите от Фондация „Медийна демокрация“ анализираха тенденциите за периода 1 януари — 15 юни 2014 г., като обърнаха специално внимание на някои тенденции през периода, предшестващ европейските избори на 25 май.
За периода на изследването една от водещите тенденции е значителното нарастване на медийния интерес към темата „Европейски парламент“. За първата половина на 2014 г. са регистрирани повече информационни единици (над 16 хиляди), отколкото за цялата 2013 г. (под 15 хиляди). Наблюдаваният ръст е напълно логичен с оглед на централното събитие за периода — кампанията за европейски избори.
Друга основна тенденция е наличието на две линии на медийно отразяване: първата е фокусирана върху предизборната кампания, а втората проследява текущата работа на Европейския парламент. Конкретен епизод от работата на Европарламента, който е бил основна допирна точка между двете линии на медийно отразяване, е бил докладът на Комисията по бюджетен контрол, който повдигна темата за спирането на еврофондовете за България.
Централно тематично ядро и на общоевропейско, и на българско ниво е била кризата в Украйна и свързаните теми за действията на Русия, нейната енергийна политика и по‑специално проектът „Южен поток“.
Другите големи европейски теми — имиграцията, бъдещето на ЕС и евроскептицизмът — са представени като значими преди всичко за другите страни от ЕС и не са успяли да се разгърнат във вътрешнополитическия дебат у нас.
Информационното бюро на ЕП и Фондация „Медийна демокрация“ продължават съвместния медиен мониторинг, посветен на присъствието на Европейския парламент в българските медии
OshtePan Новините от Панагюрище и региона