
На 12 май /дн.25 май/ 1876 г., след погрома на Априлското въстание, Войводата Георги Бенковски, заедно с други въстаници, е предаден от дядо Въльо. При преминаването на мостче над р. Костина в Тетевенския балкан при засада пада покосен от турските куршуми.
„Едва ли има в българската история личност с толкова сложна и противоречива биография. Сложен и труден е жизненият и революционен път на Бенковски – от онзи анархист Гаврил Хлътев до блестящия революционен лидер Бенковски. От времето, когато го забелязва и препоръчва на революционния комитет Стоян Заимов, до времето, с което съдбата го орисва да поведе народа си към свободно бъдеще…“. Това изрича Георги Първанов, Президент на Р България в периода 2002-2012, в Панагюрище на 20.09.2003 г. по повод откриване на бюст-паметника на Войводата в центъра на града.
В своята „Оптимистична теория на нашия народ“ народопсихологът Иван Хаджийски пише за него: „…Той е една необикновена, изключителна, на голямо скроена личност. Той бе гениален въстанически водач… И наистина, да дойдеш млад, 33-годишен, лишен от образование, неизвестен, и то не като апостол, а като помощник на главния апостол… и да станеш фактически главен организатор на Четвърти революционен окръг, поставяйки в сянка всички „учени граматици и философи…“, да вдъхновиш и организираш във въстанически редици… еснафи и земеделци, да ги поведеш на сигурна смърт…, това може да направи само една изключителна личност, надарена с особени качества…“
Тези качества се проявяват най-добре в навечерието на Априлското въстание. Трескавата му дейност в региона на Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, Брацигово и Самоков води до събиране на все повече и повече въстаници под знамето на свободата. Георги Бенковски всичко прави така, че, когато Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април, Панагюрският революционен окръг да бъде най-добре подготвеният и да даде най-голям отпор на турците.
В самия ход на въстаническите действия Георги Бенковски се проявява като смел пълководец. След получаване на Кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, обявява въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие. В село Петрич тя влиза в бой, а на Еледжик подпомага активно отрядите на въстанието. Георги Бенковски безстрашно се впуска в боя, сякаш разбрал историческата важност на епохата. Малко преди погрома на въстанието той заявява: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!”.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА, САМОЖЕРТВАТА И ГЕРОИЗМА МУ!
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА, САМОЖЕРТВАТА И ГЕРОИЗМА МУ!
OshtePan Новините от Панагюрище и региона