OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Националният празник на България e време за честване и за размисъл. За българите 3 март 1878 г. е въплъщение на едно начало.
На този ден е направена онази първа политическа крачка, заради която дават живота си хиляди.
Този ден показва, че жертвите от Априлското въстание 1876 г. и хилядите доброволци, които загиват, сражавайки се в Руско-турската освободителна война, не са напразни, припомня БТА.
По повод 136-годишнината от Освобождението на България патриарх Неофит ще отслужи богослужебно последование в храм-паметника „Св. Александър Невски”. Пред Паметника на Незнайния воин в столицата ще се състои церемония по издигане на националното знаме на Република България, а пред Президентството ще се извърши тържествена смяна на караула. Кулминацията на честванията ще е тържествената заря-проверка пред Народното събрание.
На 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага краят на Руско-турската война от 1877-1878 г. Войната, която е десета в поредицата от Руско-турски войни, е наречена Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава.
От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно става официален празник.
