OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Добър плод даде и тази година вилямовата масловка – един от най-хубавите сортове круши, сподели пред екипа на oshtepan.com маратонецът Петър Петров.Потърсихме го по повод днешния Международен ден на възрастните хора. Наскоро Петър Петров спечели награда от ротарианското семейство в региона като най-възрастния маратонец и сега се подготвя за поредното си участие в Софийския маратон на 6 октомври.
Може да го видите всяка сутрин и всяка вечер по пътя за Стрелча на колело, с което тегли ремарке. Отива на работа. И се занимава не с какво да е, а с отглеждане на говеда. Макар да се пенсионира през 1997 година, не спира да се труди. Освен че полага грижи за 19 крави и 20 говеда, продължава да е агроном на 4-часов работен ден в агроаптека. Вероятно това е част от рецептата му за жизненост и издръжливост. А че е издръжлив, е доказал нееднократно и продължава да го доказва на различни спортни състезания.
От 2002 година не пропускаБалканиадата за ветерани и 3 пъти е бил шампион в дисциплината полумаратон, а от 1986 г. участва без прекъсване във всички софийски маратони и не веднъж е бил сред първите трима по бързина. Занимава се със спорт от 10-и клас. „Бях висок 1.36 м и със спортуване израснах и заякнах. Не съм професионален спортист, но спортът е това, което крепи основата на други неща и ми помага да бъда работоспособен и днес,” споделя ПЕТЪР ПЕТРОВ.
Той може да бъде пример на хора от всякакви възрасти и от всякакви професии, стига да искат да се учат, да се разиват и усъвършенстват, без да търсят оправдания, както не ги търси Петър Петров. Той отдавна е осъзнал житейската мъдрост, че „вчерашният ден го няма, живеем в настоящия”.
Роден е в с.Тополово, Асеновградско. Завършва Селскостопанския техникум в Перущица през 1954 г. Още там усвоява част от тънкостите на лозароградинарството, а после продължава образованието си в днешната Селскостопанска академия в Пловдив, където се запознава със съпругата си Минка Кръстева. Двамата са в един курс, учат една и съща специалност – „Растителна защита”, и на 24 май 1961 година създават семейство. Раждат им се три деца – Ваня, Павлина и Апостол. И тримата са ученолюбиви и всеки сам си избира пътя в живота. Ваня се занимава с икономика и счетоводство, Павлина е медицинска сестра, но от години е в частния бизнес, а Апостол е пожарникар в София. „Децата на един родител никога не са в повече. Прабаба ми от Устово в Родопите се е преместила в Тополово с 14 деца. Както има за две, така има и за три или четири. Богатството на един човек е семейството, това е неговият замък. В семейството се градят добродетелите”, казва бащата Петър Петров, който е и дядо на 6 внуци. На тях се опитва да предаде любовта си към спорта и труда, защото е дълбоко убеден, че те са в основата за оформяне на силен характер.
Убеден е, че на неподготвения и мързеливия човек му тежи всичко. „Аз съм за европейските стандарти”, казва маратонецът по повод въпроса за възрастта на пенсиониране. Мнението му е, че е нормално да се увеличи и за мъжете, и за жените, понеже всеки е длъжен да се грижи за себе си, след като е здрав. Отчита и фактите от световната статистика, че насалението на Земята и средната продължителност на живот също се увеличават, а ресурсите на планетата намаляват.
