OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„От продуктите, които изложи фирма „ИНА”, най-голям интерес предизвикваше лавандуловото масло. Това вероятно се дължи на факта, че районът на Валанс, заедно със съседната област Прованс, са най-големите производители на лавандула.
Както вече съм казвала, в последните години България изпревари дългогодишния лидер в производството на лавандулово масло – Франция. Този факт, както високото качество и конкурентните цени, които предлагат българските компании – износители на лавандула, буди любопитство, но и притеснение у френските фермери лавандулопроизводители, тъй като това е техен вековен поминък. Посетителите на бългаския щанд се интересуваха най-вече от етерични масла, вино и мед“. Това отговори на въпрос на oshtepan.comпанагюрската бизнесдама Веселина Зумпалова-Ралчева, която преди седмица се върна от Изложението Tech&Bio – демострационно изложние за биологична селскостопанска продукция и техника в гр.Валанс, област Дром, Франция. То се организира от Земеделската камара на региона Рона-Алпи, който е водещ по отношение на биоземеделието във Франция, а панагюрката бе част от от българската делегация, съставена от представители на Българска Асоциация Биопродукти и представители на Министерство на земеделието. Заoshtepan.com Веселина Зумпалова-Ралчева разказа: „Имахме възможност да посетим френски ферми, както и преработвателни предприятия. Самото изложение беше в Селскостопанския колеж в града. Направи ми впечатление колко млади хора имаше на изложението. Районът е с най-силно развито биологично земеделие във Франция, характерен с множество дребни семейни биологични ферми, организирани в сдружения и кооперативи. Пътувайки из района, домакините ни показваха от двете страни на пътя изключително само биологични насаждения. Споделиха с нас, че, преминавайки към биологично земеделие, местните хора са станали не само производители, но и потребители на биологични храни. Така се е развил пазарът и – вместо да са износители – фермерите са започнали да продават продукцията си в собствения си регион, а вече дори се внасят продукти. За всички външни делегации бяха предвидени обяди и вечери само с биологична храна, която беше много разнообразна и вкусна. Силен акцент на изложението беше селскостопанската техника, изключително необходима за биологичното производство, където има пълна забрана за използване на хербициди и други химични препарати. В този случай за справяне със заплевяването е необходима много работна ръка, която за страни като Франция е изключително скъпа. Затова и постиженията на техниката в посока машинно окопаване на културите се развиват много бързо. Много полезно беше и участието ми в семинарите и дискусиите, свързани с бъдещата обща селскостопанска политика и по-специално с намеренията на европейските институции за стимулиране на биологичното земеделие. На тези дискусии всички страни представиха своя опит в развитието и подпомагането на биоземеделието, като участници от българската страна бяхме аз и един представител на Министерство на земеделието и храните. Биофермерите от другите страни обаче се радват не само на подкрепата на европейските фондове, на специални национални програми за насърчаване, а често и на помощ от регионалните си власти. Нещо любопитно. Направи ми впечатление, че, въпреки че форумът беше международен и имаше делегации от над 19 страни, почти всички дискусии и разговори се водеха на френски език, а преводачите превеждаха на английски от време на време по някое изречение – колкото да се следи общият тон на дискусията. Домакините и участниците на изложението от Франция пък изобщо не желаеха да говорят на английски. Не можех да разбера дали не знаят, или просто не искат да говорят на английски. Добре, че езикът, който най-дълго съм учила, е точно френският, което много ми помогна за пълноценното ми участие във форума”.
