OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„Независимост е идеална категория, противопоставена на зависимост, казва проф.Ивайло Дичев. А проф.Георги Марков допълва, че „това е един забравен нов стар празник. На първата годишнина през 1909 г. той се чества много тържествено…
След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален… Повечето българи не могат да разберат значението му. Знае се за 3 март и за 6 септември, но не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II. България не е била призната за международноправен субект, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди поданик на Велика сила, извършил убийство на наша територия, и т.н… В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход – стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима”. А, според проф.Никола Георгиев, „независимостта е дело на европейската дипломация, както обикновено става с България. Единственото действие в България, което е било неподкрепено от европейската дипломация и дори му е пречено, е Съединението през 1885 г.” Защо и как се стига до 22 септември 1908 година? Берлинският договор от 1878 година определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след Съединението усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Беловоизбухва стачка. Правителството на Александър Малиновизползва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септемвриминистър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан-Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд тръгват към Велико Търново, където в църквата „Св.Четиридесет мъченици” тържествено обявят Независимостта на България със специален манифест. На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен, а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическопризнаване на българската независимост. „Независимост, разбира се, можеше да се прояви и преди това събитие и тук се срещаме с парадоксалния факт, че преди 1908 г. България като че ли беше по-самостоятелна и решителна в своите действия, отколкото по-късно, когато започна да участва в коалиции, в съюзнически комбинации и в различни договорености с европейските и балканските държави. В този смисъл можем да кажем, че Независимостта е празник, но той не е възпят нито в поема, нито в песен, нито в някаква друга възвишена форма на национално утвърждение. Тя обаче беше необходима стъпка по пътя на окончателното откъсване на държава като България от нейното минало на поробена страна. България е била в независимост от великите сили дотолкова, доколкото е могла да избира между зависимости. Не случайно казвам, че до 1908 г. тя е била по-самостоятелна в решенията си”, смята проф.Андрей Пантев. По-краен в мнението си е проф.Ивайло Дичев: „Българската независимост има важни символични измерения, но какво реално се е случило? Ами прехвърлят се плащанията от Турция към Русия, България става зависима от Русия. Тъкмо в началото на века, преди въпросната независимост, е най-големият разцвет на българската икономика. Защо ли? Независимостта трае четири години, след което войни, катастрофа…”
Каквито и да са били договорките между Великите сили и причините за съгласяване с Независимостта на България преди повече от 100 години, днес 22 септември се чества като национален празник. Отбелязването му в Панагюрище започва в 10.30 часа на централния площад „20 април“, след което шествието ще се отправи към пл.“Цар Освободител“, където в 11.00 часа ще има благодарствен молебен.
Да е честит Денят на Независимостта на всички, които се чувстват българи!
Нека помним, че и с дипломация може да има постижения – както на международно,
така и на национално, и на регионално ниво!
Каквито и да са били договорките между Великите сили и причините за съгласяване с Независимостта на България преди повече от 100 години, днес 22 септември се чества като национален празник. Отбелязването му в Панагюрище започва в 10.30 часа на централния площад „20 април“, след което шествието ще се отправи към пл.“Цар Освободител“, където в 11.00 часа ще има благодарствен молебен.
Да е честит Денят на Независимостта на всички, които се чувстват българи!
Нека помним, че и с дипломация може да има постижения – както на международно,
така и на национално, и на регионално ниво!
