OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Ако не друго, то поне протестите, започнали през миналата седмица по повод избирането на депутата Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност, учат родните политици да се извиняват.
Вчера, 19 юни, от трибуната на Народното събрание премиерът Пламен Орешарски каза: „Допуснах политическа грешка, за която се извинявам не само на вас, но и на хилядите хора, които протестират. Те призовават да подам оставка и аз ясно чувам това. Оставката е лесно лично решение, но ще е безотговорност. Днес заставам пред всички български граждани и пред вас – народните представители, и искам вашата временна подкрепа за пакет спешни мерки за подобряване на положението на българските граждани и подобряване на бизнеса”, бяха част от думите на министър-председателя. Такова чудо българският политически живот много рядко вижда. За разлика от „другия” свят, към който гледаме, но все не стигаме в ежедневието си.
През септември миналата година британският премиер Дейвид Камерън се извини в Камарата на общините на семействата на 96-те жертви на стадиона Хилсбъро през 1989 г. за недостатъчните усилия на полицията да въведе ред и опитите да се прехвърли върху феновете вината за трагедията.
През 2010 година Камерън поднесе друго извинение – за убийството на 14 протестиращи в Северна Ирландия от британски войници през 1972 г. по време на демонстрация, известна като „Кървавата неделя”. Световни агенции тогава предадоха, че по думите му убийствата са напълно неоправдани. Пак през 2010 година британският политик се извини, че е пропуснал да предупреди гласоподавателите преди изборите, че неговото правителство ще ореже детските надбавки на милиони домакинства, съобщи британският в. „Дейли Телеграф”. Въпреки това лидерът отказа да снеме подкрепата си за скандалната мярка.
Ако се търсят други световни примери, сигурно ще се намерят. Важното е, че и български политици правят крачка към по-нормален диалог с избирателите. Много скрити и явни мотиви могат да бъдат открити в тези извинения, но те са част именно от диалога, без който няма как да решим каквото и да е.
