OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Принципно съгласие да подпомогне финансово подготвян филм за поета Иван Динков, даде на свое заседаниет постоянната комисия по образование, култура, младежки дейности и спорт към Общински съвет – Панагюрище.
Предложението е постъпило от пазарджишкото Сдружение на писателите. В мотивите си председателят на сдружението Митко Начев обяснява, че приживе Иван Динков винаги е казвал, че е от Панагюрския край. Роден е в с.Смилец, тогава в Панагюрска околия, сега част от община Стрелча. Иван Динков е носител на националните литературни награди „Иван Вазов“, „П. К. Яворов“, „Никола Вапцаров“, „Никола Фурнаджиев“, „Иван Николов“, както и на наградата „Златен ланец“ на в. „Труд“.
На заседанието на съветниците бе съобщено, че имало обещание филмът да бъде излъчван периодично по Българската национална телевизия. Не бе съобщено обаче дали обещанието е скрепено с писмен договор, кой ще прави филма и какъв да е размерът на финансовата помощ за лентата. Съветниците поискаха становищата на Общинска администрация и колегите си от комисията по бюджет и икономика на общината.
Преди годинки Община Панагюрище също даде над 5 000 лева за филм за Панагюрище, който панагюрци не разбраха по коя телевизия е излъчван. Екипът на oshtepan.com предлага на читателите си едно от стихотворенията на поета Иван Динков, който при една от срещите си с панагюрци, докато беше жив, каза: „По-добре почтен човек, отколкото почетен гражданин”.
ИЗПОВЕД
Все тая честност, честност, честност!
И все така – известен с неизвестност!
И все така – с подтискащата мисъл:
да завещая чашата си чиста!
Защо умирам? И защо отново
смъртта приема образа на слово?
В една реалност от зелени мрежи
змията вече гони таралежа:
дори си позволява да раздава
това, което той опитомява,
Защо възкръсвам? И защо отново
се връщам при убийственото слово?
Да можех сам ръцете си да хвърля
и след това безпаметен да тръгна
из тия маргаритки, из тревите,
съблечен и изкъпан от петита –
на всичко слабо силно да се радвам,
съвсем в начален и забравен стадий!
Проклет да бъде моя стих!
С народа си се разродих!
