OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Обещаваме, че ще направим живота ви по-добър.
В смисъла на това послание се крият почти всички предизборни програми. А всъщност голяма част от българите се чувстват на кръстопът. В часовете по история са ни учили, че България е на кръстопът, в което е нейното проклятие и благословия. Но, като пораснем, сякаш виждаме повече злокобната му страна и тя все виси през годините в живота ни. Тъкмо решим, че сме се позакрепили, и следващото изпитание ни връхлита, оставя ни безпомощни и се чудим откъде да я подхванем, за да се поизправим – не да благоденстваме, а просто нормално да живеем.
През февруари и март имаше протести. В Панагюрище те бяха семпли, но все пак имаше хора, които показаха, че имат желание да оказват граждански контрол. Желанието обаче се оказа спорадично и на втория протест малко бяха излезлите в мрачния неделен ден. Масовото недоволство бе в София, Варна, Пловдив.
А преобладаващата НЕпротестираща част от българите си остана вкъщи пред телевизора. Оттам да следи какво се случва. Малкият град бе наблюдаващ. Може би невъзможността за анонимност се оказа решаващият мотив за бездействие. А може би сме доволни от живота си, от доходите си. Лошото е, че, каквото и да е обяснението, засега излизане от икономическата криза за мнозинството българи не се вижда. Преди броени седмици анализатори предрекоха, че, ако не през лятото, през есента и зимата площадите отново ще бъдат пълни с протестиращи. Подготвят ни. Един път посланието е – изберете ни и ще подобрим живота ви, а в следващия индиректно признават, че няма да се справят.
През социалните мрежи тръгнаха предложения да бъдат следвани моделите на държави като Исландия и Ирландия. Което говори, че хората не спират да търсят варианти и дори са готови да ги защитят, че имат все пак надежда за положителна промяна. Но, мисля, част от грешката ни е, че все се мъчим да приложим чужд опит, неотчитащ родната действителност.
Готовите рецепти при политическа болест обикновено са вредни. Необходим ни е оригинален подход, но задължително обединяващ нацията. Изключително трудна задача. Защото целта е ясна – по-добрият живот (субективна величина), но всъщност пътищата, по които може да се постигне, изглеждат неоткриваеми.Засега.
И понеже се е видяло, че политиците няма да го сбъднат по-добрия живот, остава всеки от нас сам да го направи.
