OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Първият гост за тази година на Литературен салон „Виделина” – Панагюрище ще е поетът Иван Есенски,
обяви Мария Бегова. Срещата на Есенски с любителите на мерената реч ще е на 26 януари от 17:30 часа в музикалната зала на панагюрското читалище „Виделина-1865“.
Иван Есенски е автор на книгите: „Посвещение преди зимата“ (1985), „Какво е чудо станало“ 1991, 1992), „Най-нова песнопойка на Паруш“ (1992, 1993), „Умотворения“ (1996), „Кажете на тревата“ (1997), „Български елегии“ (1998), „Музика за четвъртък“ (2002), „Райски елегии“ (2002), „Любов — случайно име“ (2003), „Пясъчно дърво“ (2003), „Чернови и поеми“ (2003), „Струни от лавър“ (2003), „Изгнания“ (2008).
Есенски е роден на 21 ноември 1949 г. в с. Мухово, Софийско. Завършва гимназия в Пазарджик, а философия и българска филология в Софийския университет „Св.Климент Охридски“.
Работил е като строител, редактор в РТЦ – Пловдив, гл. редактор на военна редакция в БНР, директор на Издателство „Народна култура“. Член е на Съюза на българските писатели и е част от управителния му съвет.
Публикуваме две от стихотворенията на Иван Есенски.
РАПСОДИЯ
С вик в устата, с кал по колената,
с празни шепи бил напразно път,
ето ме в земята ми, в земята –
съща и насъщна моя плът:
ден – градина, векове – пустиня;
въглен – нощем, денем – дим зелен.
Клех я, че не случих на родина,
клех се, че и тя не случи с мен.
Не остана за какво да жаля
като гледам себе си назад –
сам си бях владетел и държава,
сам си бях и кум, и сват, и брат,
бях си и човечество, и всичко.
Пях и плаках, радвах се и пях –
без трохичка в празната торбичка,
с шепа прости думи преживях.
Три устата да прошъпне само –
след като на воля пошумя –
и да замълчи:
– Прости ми, мамо! –
пред земята, моята земя,
дето все с напръстници я мерят,
а изтръпват нейните врази,
щом от Вардар Панчо Владигеров
гребне шепа български сълзи.
ЛЮБОВ, СЛУЧАЙНА ДУМА…
Любов, случайна дума, любов – нетрайно име…
Защото се задават такива дълги зими, –
от дворчетата, пълни с опънати пранета,
от челюстите остри на малките градчета,
където всяка грешка с три грешки се заплаща –
ела, любов, спаси ме, бъди ми Пепеляшка!
И там, между стените на клюките квартални,
засмей се, покажи ми пантофката кристална,
с ръката си от огън и пепел докосни ме,
любов – нетрайна дума, любов – случайно име!
Защото като всички повярвах, че те няма,
че всичко е магия, измислица, измама!
Защото те забравям сред толкоз тревопасни,
сред вълчи апетити и сиви миши страсти.
Защото ни превземат – покорни, кротки, земни –
едни безкръвни думи, едни пестовни теми…
На сянка на скъперник съм заприличал вече,
а вече няма време. А другото е вечност!
Но другото е само въздишка уморена…
И вдига бяло знаме сред бялата вселена
молитвата, с която вървя през тази зима:
– Любов, вълшебна дума, любов – безсмъртно име!
