OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Всяка година на 31 май отбелязваме Световния ден без тютюнев дим. Във фокуса на вниманието са здравните рискове
и ефективните политики за намаляване на употребата на тютюн. Целта е сегашното и бъдещите поколения да се предпазят от опустошителните последствия за здравето, а също така да се намалят социалните последствия, икономическите бедствия и вредите на околната среда, причинени от употребата на тютюн.
Всяка година повече от 7 милиона смъртни случаи в света са причинени от тютюнопушене.
Ако не се предприемат спешни мерки, до 2030-та година това число може да нарасне до над 8 милиона. Около 80% от преждевременните смъртни случаи, причинени от употреба на тютюн, са в страни с ниски или средни доходи на населението. В България около 17 800 души умират преждевременно всяка година от болести, причинени от употребата на тютюн. Тютюнопушенето е причина за всеки един от три смъртни случая във възрастовата група от 30 до 44 години
и за всеки втори в групата от 45 до 59 години.
Установено е, че у нас 23% от смъртните случаи при мъжете и 9,4% при жените са предизвикани от употребата на тютюн. Последните данни за смъртността в България през 2015 година сочат, че 48,1 на 100 000 души (78,1 на 100 000 при мъжете и 19,9 на 100 000 при жените) са починали от рак на белия дроб, като 82% от случаите могат да бъдат обяснени с употреба на тютюн. Доказано е, че ако тютюнопушенето не започне в ученическа възраст, вероятността това да се случи по-късно е много по-малка. Шансът възрастен пушач да се откаже от цигарите е толкова по-малък, колкото по-ранна е била възрастта на пропушване. Глобалното проучване на тютюнопушенето при младите хора в България (Global Youth Tobacco Survey – GYTS) от 2015 година представя следните данни за употребата на тютюн сред българските ученици на възраст 13-15 години, които са проследени за 14-годишен период: 1. През 2015 г. поне петима от всеки десет ученици (56,7%) са опитвали някога тютюнево изделие. Повече от половината опитали са настоящи пушачи (28,8%). Освен това 10,1% са непушачите, които смятат, че може да им хареса да изпушат една цигара, а 20,2% заявяват, че са склонни да пропушат през следващата една година. 2. Стабилна и значима е тенденцията за намаляване на експериментирането с цигари – от 65,7% през 2002 г., на 58,8% през 2008 г. и до 48,9% през 2015 г. 3. Броят на пушачите значително спада между 2002 г. и 2008 г. – от 33,1% на 28,2%.
През 2015 г. обаче нивото се запазва почти същото – 27,4%. 4. Слаба тенденция за нарастване на готовността на непушачите да пропушат се отбелязва на първите два етапа на проучването (от 29,2 % през 2002 г. на 31,2 % през 2008 г.).
През 2015 г. има значителен спад на показателя за възприемчивост – 20,2%. 6. Процентът на пасивните пушачи значимо намалява, но въпреки пълната забрана за пушене на закрити обществени места през 2012 г., през 2015 г. техният дял остава неприемливо висок – 50,8% пасивни пушачи у дома, и 50,6% в закритите обществени места. 7. Интервенциите за ограничаване на тютюнопушенето при подрастващите трябва да се осъществяват в синхрон с признато ефективни методи за контрол на тютюна (цени на тютюневите изделия, регулаторни подходи, спазване на забраните за тютюнопушене, задължително здравно образование).
Всяка година повече от 7 милиона смъртни случаи в света са причинени от тютюнопушене.
Ако не се предприемат спешни мерки, до 2030-та година това число може да нарасне до над 8 милиона. Около 80% от преждевременните смъртни случаи, причинени от употреба на тютюн, са в страни с ниски или средни доходи на населението. В България около 17 800 души умират преждевременно всяка година от болести, причинени от употребата на тютюн. Тютюнопушенето е причина за всеки един от три смъртни случая във възрастовата група от 30 до 44 години
и за всеки втори в групата от 45 до 59 години.
Установено е, че у нас 23% от смъртните случаи при мъжете и 9,4% при жените са предизвикани от употребата на тютюн. Последните данни за смъртността в България през 2015 година сочат, че 48,1 на 100 000 души (78,1 на 100 000 при мъжете и 19,9 на 100 000 при жените) са починали от рак на белия дроб, като 82% от случаите могат да бъдат обяснени с употреба на тютюн. Доказано е, че ако тютюнопушенето не започне в ученическа възраст, вероятността това да се случи по-късно е много по-малка. Шансът възрастен пушач да се откаже от цигарите е толкова по-малък, колкото по-ранна е била възрастта на пропушване. Глобалното проучване на тютюнопушенето при младите хора в България (Global Youth Tobacco Survey – GYTS) от 2015 година представя следните данни за употребата на тютюн сред българските ученици на възраст 13-15 години, които са проследени за 14-годишен период: 1. През 2015 г. поне петима от всеки десет ученици (56,7%) са опитвали някога тютюнево изделие. Повече от половината опитали са настоящи пушачи (28,8%). Освен това 10,1% са непушачите, които смятат, че може да им хареса да изпушат една цигара, а 20,2% заявяват, че са склонни да пропушат през следващата една година. 2. Стабилна и значима е тенденцията за намаляване на експериментирането с цигари – от 65,7% през 2002 г., на 58,8% през 2008 г. и до 48,9% през 2015 г. 3. Броят на пушачите значително спада между 2002 г. и 2008 г. – от 33,1% на 28,2%.
През 2015 г. обаче нивото се запазва почти същото – 27,4%. 4. Слаба тенденция за нарастване на готовността на непушачите да пропушат се отбелязва на първите два етапа на проучването (от 29,2 % през 2002 г. на 31,2 % през 2008 г.).
През 2015 г. има значителен спад на показателя за възприемчивост – 20,2%. 6. Процентът на пасивните пушачи значимо намалява, но въпреки пълната забрана за пушене на закрити обществени места през 2012 г., през 2015 г. техният дял остава неприемливо висок – 50,8% пасивни пушачи у дома, и 50,6% в закритите обществени места. 7. Интервенциите за ограничаване на тютюнопушенето при подрастващите трябва да се осъществяват в синхрон с признато ефективни методи за контрол на тютюна (цени на тютюневите изделия, регулаторни подходи, спазване на забраните за тютюнопушене, задължително здравно образование).
