
Роден е на 16 октомври 1945 г. в Панагюрище.
В негова памет и направеното от него публикуваме едно стихотворение на Борислав Петров:
Без да искат и без да те питат,
ей-така си отиват човеците,
най-красивия път до звездите,-
на небесни пастири егреците.
Чезнат в бездната нейде телата,
чезнат в нищото нейде тревогите,
и остава на спомена златото
и душите, захвърлили тогите.
Кратък миг за живот-електричество
по безкрайния път на Вселената,
и не става въпрос за количество,
а за вечната роля на сцената.
Само прах от любов-до създаване
и надежда за ново избухване,
всички дребни проблеми забравили,
всички грижи и ядове рухнали.
И по тихите стъпки на спомена,
без да искат и без да те питат,
те остават в сълзата отронена
от небесния рай на звездите.
Те, Човеците, Личностите като напусналия ни ЛЪЧЕЗАР ЦОЦОРКОВ.
Беше опора на мнозина. Обичаше Панагюрище със сърцето си!
Беше свързан с Панагюрище с душата си.
Милееше за Панагюрския край
и правеше всичко по силите си този край да се развива и благоденства.
Помагаше. Подкрепяше. Движеше…
Беше широкоскроен ВИЗИОНЕР. Вярваше в това, което правеше, и остави ярка следа.
OshtePan Новините от Панагюрище и региона