OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Владислав ВЛАЙКОВ
Навършиха се 140 години от провеждането на Цариградската конференция, очертала за първи път в общи линии етническите граници на българските земи.
След кървавия погром на Априлското въстание през 1876 г. се сформират чуждестранни анкетни комисии, които обикалят през лятото въстаналите райони и дават в докладите си обективна картина на кланетата в Батак, Перущица, Средногорието… Европейската общественост е ужасена и се надига вълна от недоволство и протести за скорошно решаване на Българския въпрос като част от Източния въпрос.
Напрежението на Балканите довежда до височайшата среща на императорите на Русия Александър II и на Австро-Унгария Франц Йосиф на 8.VII.1876 г. в Райхщад, Бохемия. Заедно с външните си министри постигат договорености по Източния въпрос: България, Румъния и Албания да са новите независими или автономни държави, а Босна и Херцеговина да влязат в Австро-Унгария в случай на налагането на тези промени. Правителствата на Великите европейски сили са принудени да предприемат дипломатически натиск над Високата порта за бързи реформи и даване на политически права на българите и другите християни в османските предели на Балканите.
От своя страна наследникът на БРЦК – БЦБО свиква през XI.1876 г. в румънската столица Букурещ народен събор, на който се решава да се поиска официално възстановяването на независимата Българска държава. Това искане е предадено по-късно на Цариградската конференция. По време на заседанията й е предоставено и второто искане на Комитета на старите за автономия (но не независимост) на България.
Така неотложната нужда от политически промени налага свикването на Цариградската конференция на посланиците на Великите сили.
От 11до 22.XII.1876 г.започватпредварителните заседания с дипломати на шестте Велики сили и американския представител генералния консул Скайлър без турски представители. Обсъжда се въпросът за броя на предлаганите автономни области. Руско-американското предложение е за 2 области, едната включваща българските земи в Мизия, Тракия и Македония. Срещу него възразяват представителите на Австро-Унгария и Великобритания. Така се стига до съгласие да се формират 2 български области – Източна с център Търново и Западна с център София. В нито една от двете не се включва Беломорието, Одринска Тракия и по-голяма част от Родопите. Английският пълномощник иска разделянето между двете области да бъде вертикално поради становището му, че в източната област живеят предимно турци и гърци и трябва да бъдат отделно управлявани. Западната област обхваща санджаците София, Видин, Ниш, Скопие, Битоля и на санджак Серес каазите Струмица, Велес, Тиквеш и Костур. Столица е София. Източната област обхваща санджаците Търново, Русе, Тулча, Варна, Сливен и северните райони на санджаците Пловдив /с града/ без каазите Султанери и Ахъчелеби в Родопите, също на Одрин /без този град/, но с каазите Лозенград, Свиленград и Елхово. Столица е Търново. Тези две области обхващат в голямата част земите на Българската екзархия в Мизия, Тракия, Македония и Добруджа.
Друг въпрос е органическият устав. В него се предлага административно делене от кантони 5000 – 10 000 души население, групирани по верски принцип. Няколко съседни кантона формират санджак, управляван от мютесариф, според мнозинството от населението в санджака християнин или мюсюлманин, назначаван от Високата порта. Група санджаци образуват областта /вилает/. Тя се ръководи от валия, назначаван също от Високата порта, но със съгласието на Великите сили. Валията трябва да е християнин, може и чужденец. Почти една трета /30%/ от данъците се събират от Цариград. Съдебната система според османското гражданско право. Османската армия трябва да има гарнизони в областните градове и в граничните крепости. Създават се също милиция и жандармерия, чиито офицери се назначават от Високата порта. Ще има контролна комисия, която в продължение на 1 година ще следи за спазването на устава. Целият проект е плод на компромиса между Великите сили.
На 23.XII.1876 г. Цариградската посланическа конференция е официално открита. Председателстващият първото и заседание Савфет Мехмед паша в своята реч отхвърля основанията за свикването на конференцията поради обявяването на новата османска конституция. След края на изказването му топовни залпове в столицата оповестяват влизането в сила на конституцията. Според нея султанът дарява с еднакви права всичките си поданици, независимо от вярата им. Липсата на отстъпки от турска страна блокира в крайна сметка Цариградската конференция и я проваля. В знак на протест Великите сили отзовават посланиците си от Цариград.
