OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Владислав ВЛАЙКОВ
В летописа на град Панагюрище ще остане завинаги името на генерал Виктор Дезидериевич Дандевил.
В летописа на град Панагюрище ще остане завинаги името на генерал Виктор Дезидериевич Дандевил.
Той е роден на 5 октомври 1826 год. в Оренбург. Още от малък е даден да се възпитава в Оренбургския корпус, който завършва през 1844 г. След това постъпва на военна служба в казашката артилерия. През 1848 г. завършва специалната императорска военна академия в Петербург и е назначен за офицер от генералния щаб. Участва във военната кампания в Унгария през 1849 г. и се отличава в боевете при завладяването на Бартфел. За тази му храброст е награден с ордена за бойна слава „Света Анна“, IV-та степен.
През 1850 г. Дандевил е назначен на работа в щаба на Оренбурския корпус. През 1859 г. руското командване му възлага специални задачи по усмиряването крайбрежието на Каспийско море. Разузнаването на тази пустинна по това време разбойническа страна дава възможност на Русия да се укрепи завинаги в този край и послужила като база за по-нататъшните действия на руските войски против турците в Задкаспийския край. Заради тази успешна акция Дандевил е награден с ордена „Св. Владимир“, IV степен със специална лента.
Добилият голям военен опит Дандевил през 1863 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1865 г. е командирован в Министерството на финансите, където завежда специален отдел. През 1867 г. на даровития генерал Дандевил военното командване възлага нови отговорни задачи, като е назначен за началник-щаб на Тюркестанския военен окръг, където работи с известния военен руски специалист ген. Кауфман в продължение на три години. Изостаналият дотогава във военно отношение окръг се издигна на завидна висота.
Безкористната военна служба и прякото участие в много военни операции разклащат здравето на Дандевил и той е командирован към Главното управление на нередовните войски.
Когато започнала кампанията за записване на доброволци за подготвяната Руско-турска война от 1877-1878 г., Славянският комитет предлага на Дандевил да поеме организирането на доброволците, която задача той с радост приема и през есента на 1876 г. заминава за Белград. Там оформя отряд и заедно с доброволците се отправя за фронта по време на Сръбско-турската война.
Тази дейност на Дандевил не остава скрита от западните съюзници. Някои туркофилски вестници отправят нападки по адрес на големия славянофил ген. Виктор Дезидериевич Дандевил.
При започване на Руско-турската война от 1877-1878 г. Дандевил е назначен за командир на I бригада от Трета пехотна дивизия. Командваната от него бригада влиза в състава на Западния отряд, който се командва от ген. Гурко.
На 12 ноември 1877 г. войските на ген. Дандевил превземат с щурм Етрополе. Като се съединява с частите на ген. Брок, той се придвижва през Стара планина, преминавайки Златишкия проход. Части от войските на ген. Дандевил след упорит бой разбиват турските части, укрепени в Средна гора, и освобождават Панагюрище. Благодарение на опитните действия на ген. Дандевил армията на Сюлейман паша е обърната в бягство. На 3-ти януари с. ст. веднага организира преследване на отстъпващите турски части, които са застигнати при село Караагач, където се води победен за русите бой.
Тези боеве на прославения руски генерал му донасят още на бойното поле най-високия орден в руската армия – „Св. Георги“, IV-тастепен. Ген. Дандевил е назначен за командир на Трета гвардейска дивизия, която командва близо 10 години.
През 1887 г. е назначен за командир на 5-и армейски корпус, а през 1889 г. за командир на 10-и корпус.
През 1890 г. Дандевил е назначен като член на Военния съвет. През 1906 г. минава в запаса и почива през 1907 г.
След Освобождението на България признателните панагюрци именуват една от улиците на града в квартал Мареш „Генерал Дандевил“
