OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Световният ден на музиката е. За първи път денят се отбелязва през 1974 г. по решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО.
В Панагюрище има доста талантливи музиканти, сред които се откроява Нона Немигенчева. Тя носи възрожденски огън, гори в работата си, има духовна устойчивост и личен почерк в това, което прави. А то е свързано с отдадеността на музиката – универсалният световен език.
Нона Немигенчева обича децата и десетилетия наред работи с любов към тях. Умее да потапя в магията на музиката не само своите възпитаници, които печелят на всеки песенен конкурс награда, а и техните родители, баби и дядовци. Всички знаят, че Нона захване ли се нещо, няма начин да не стане и то по най-добрия начин. Зад гърба си има паметни концерти и спектакли за различни празници, които внасят колорит в културната история на община Панагюрище. Избирана е два пъти за Творец на годината.
За творческия процес неуморната Будителка, която на 16 септември 2016 година навърши 66 години, споделя: „Мога да седя по цял ден права и да работя, щом това, което правя, ми харесва. Като учител никога не съм се повтаряла, не съм следвала формула, не съм копирала. За мен това винаги е риск. Сцената може да прави такива изненади, че винаги съм се страхувала. Уважавам и никога не подценявам публиката. Знам, че изкуството се усеща чрез сетивата, а не чрез дипломата. Не мога да творя по поръчка. Нужна ми е емоционална нагласа, вдъхновение. Моите хрумвания са дяволска работа. Измислям неща, които никога не съм допускала, че ще ми ги роди главата. Изглежда, че ме обзема някаква лудост, когато правя нещо, и не всеки от екипа може да издържи на напрежението около мен. Благодарна съм на колегите, с които съм работила, че са имали търпение да доведем творческата идея до успешен край“.
Нона Немигенчева започва професионалната си кариера през 1970 г. в село Бъта като начален учител. И понеже рутинното провеждане на часовете не се вписва във вижданията на една търсеща личност, Нова сама написва и издава за ученицие от втори клас учебник по български език, който участва в експеримент на тогавашния Институт по образование „Тодор Самодумов“ – София. Включва се и в живота на читалището в село Бъта, като ръководи женски хор и многократно представя пред публиката свои постановки.
През 1972 год. Нона Немигенчева започва работа в днешното Основни училище „Двайсти април“. Сформираният от нея наоден хор печели първо място на общинския преглед по случай 100 години от Априлското въстание. Тогава на всички става ясно, че г-жа Нона Немигенчева крие в душата си още една голяма любов – любовта към музиката, която притежават само хората със сетива за красивото и доброто.
През 1981 година музиката става смисъл на нейния живот, превръща се в нейна съдба, защото вече е учител по музика в панагюрската гимназия „Нешо Бончев“. Тук тя разгръща огромния си творчески потенциал.
Сред любопитните факти в живота на Нона Немигенчева е, че нейната детска мечта не е била свързана нито с учителството, нито с музиката. След завършване на средното си образование искала да учи право или икономика, но първата година не я приемат. Тогава майка й насила я завежда в гр.Дупница да кандидатства за начален учител и младата панагюрка влиза първа по бал.
Когато след Дупница решава да продължи образованието си във висше учебно заведение, избира музиката. Приемат я и 13 дни след това тя ражда второто си дете Стоян, а дъщеричката й Нели е само на 2 годинки и 7 месеца. Така на първите очни занятия в Пловдив Нона Немигенчева е с бебето и майка си. За ония години силната българка споделя:„Беше ми трудно, много трудно с две деца, но съм горда, че се преборих с колегите, които бяха завършили музикални училища, че не допуснах нито един поправителен или отложен изпит и се дипломирах от първия път“.
И днес, на 66 години Нона Немигенчева не само носи музиката в сърцето си, а разпалва любовта към това изкуството и в душите на своите възпитаници. Доколко те обичат музиката, ще видим на 3 октомври от 17.30 часа в камерната зала на Театър дом-паметник, когато ще бъде открита творческата година на Обединената школа по изкуствата „Евгени Зумпалов“.
